Кучетата я изгледаха в очакване, когато влезе в къщата. Без да им обръща внимание, Афраиг отиде на работното си място, където остави хавана и кесията. Жената скоро щеше да бъде тук. Афраиг поръси шепа миришещ на мухъл ечемик в хавана и извади един по един червеите, чиито гъвкави тела лъщяха на светлината на единствената запалена свещ. Положи дланта си върху отвора на хавана, като остави достатъчно място, за да пъхне вътре чукалото между палеца и показалеца си, а след това натисна каменния инструмент в дъното на съда. В продължение на няколко секунди той се плъзгаше насам-натам, докато телата на червеите се разкъсат, след което тя започна да мачка сместа с бързи, резки движения. Притвори очи и прошепна редица думи, след това извади чукалото и удари с него отстрани по хавана. Вътре се беше получила пихтиеста маса, сгъстила се от ечемика. Помисли си дали да не пусне няколко цвята сушена лавандула, но се отказа. Жената не й плащаше достатъчно, за да прибави и тях.
Тъкмо чистеше хавана, когато кучетата скочиха и започнаха да лаят. Тя им изсъска, докато прекосяваше разхвърляната стая, и те моментално млъкнаха. Отвори вратата и видя две жени, които слизаха надолу по хълма. Вълнените им наметала се развяваха от вятъра. Чу, че по-едрата избухна в силен смях. Това подразни Афраиг. Имаше време, когато хората идваха при нея в почтително мълчание и очи, пълни със страх и преклонение. Сега жените се смееха и се закачаха помежду си, докато чакаха реда си пред вратата й за любовни заклинания и магии. В известна степен тя се съмняваше, че изобщо й вярват, въпреки монетите, които й даваха. Правеха го ей така, за всеки случай, за да се презастраховат, ако Бог не чуе молитвите им. Бяха забравили някогашните дни, когато жени на воини се молеха небето да прокълне враговете им и да ги порази с мълнии, дните, когато старите галски жреци бродеха по земите на Британия и всички свеждаха очи, защото им беше забранено да поглеждат светите мъже. Някогашното магьосничество западаше. Така беше от дълго време.
Двете жени влязоха в къщата, притиснати плътно една до друга, и погледнаха кучетата. Афраиг отиде до тезгяха и взе една платнена торбичка, завързана с връв, в която беше сипала от сместа с червеите и ечемика. Приближи се до по-едрата жена.
— Готово.
— Какво трябва да направя? — попита жената и с нетърпение пое торбичката с късите си пръсти.
— Следващата нощ, когато луната ще е пълна, го сложи в яденето му. Трябва да си сигурна, че ще изяде всичко. Когато го стори, ще бъде принуден да обича.
Жената облиза устни и погледна торбичката.
— И ще ме помоли да се омъжа за него?
— Ще копнее за теб, мога само толкова да ти кажа.
— Как ще му го сложиш в яденето? — попита другата жена, като надничаше през рамото на дебелата си спътница.
— Ще гледам да съм в кухнята, преди да занесат вечерята в стаята на стражите.
— По-добре се погрижи той да не получи малка порция — пошегува се приятелката й. — Да не стане така, че да те ухажва само онзи дърт козел Йотър!
Жената гневно я изгледа и отново погледна с нетърпение Афраиг.
— Какво ще стане, ако той не го изяде до следващата пълна луна?
— Тогава няма да подейства. Магията ще се развали.
По-едрата жена погледна намръщена приятелката си.
— Той е в Анандейл на служба при сър Робърт. Дали ще се върне навреме?
— Лейди Марджори каза, че могат да си дойдат всеки момент.
— Граф Карик в Анандейл ли е? — прекъсна ги рязко Афраиг.
— Да — отвърна пълната жена и очите й светнаха при възможността да поклюкарства. — Не си ли чула? Сега, след смъртта на бедната Маргарет, ще се състои голям съвет. Лейди Марджори каза, че през пролетта на север ще дойде английският крал Едуард, за да помогне да бъде избран новият ни крал. Граф Робърт скоро ще се върне в Търнбери, за да се подготви да предяви претенциите си.
— Претенциите си? — попита троснато Афраиг. — Не той има право да заеме трона на нашето кралство, а баща му, лордът на Анандейл.
Пълната жена не изглеждаше много убедена.