Робърт се опита да протестира срещу това признание, но старият лорд вдигна ръка.
— Мислих дълго върху станалото и чувствам, че засега интересите на рода ни ще бъдат най-добре защитени другаде. Затова искам да отидеш в Англия. Ще прекараш следващата година в нашите имения в Йоркшър и Есекс, като действаш на практика като лорд в отсъствието на баща ти. Тези имения са част от наследството ни и е важно да имаш време да разбереш стойността им и да се запознаеш с хората, които един ден ще се закълнат във вярност към теб. След това ще поднесеш уваженията си на крал Едуард в Лондон.
— Той избра врагът ни да седне на трона — рече рязко Робърт. — Защо трябва да засвидетелствам уважение към двора му?
— Защото въпреки решението на краля ние продължаваме да сме негови васали. Не можем да си позволим ненавистта да пречи на положението ни в кралството му. Всъщност мисля, че трябва да затвърдим мястото си.
Робърт поклати глава. Би очаквал подобно предложение от баща си, но не и от лорда, който открай време се стараеше да спазва почтителна дистанция от английския крал.
Обаче старият Брус беше непреклонен.
— Нашата позиция в Шотландия е много отслабена. Трябва да я подсилим другаде, ако искаме семейството ни да възвърне предишния си авторитет. Ще вземеш със себе си брат си — продължи лордът и посегна към бокал с вино на масата до него, — както и малка група мъже, която съм избрал за теб. Страхувам се, че свитата ти няма да отговаря напълно на човек с твоето положение, но след като баща ти е в чужбина и противникът е на трона, имам нужда от всички мои хора тук. — Той вдигна чашата и посочи с нея към внука си. — Разчитам на теб, Робърт.
Бойният кон тръсна масивната си глава. Бялото на широко отворените му очи се виждаше през прорезите на черното покривало върху тялото му. Когато рицарят на седлото се наведе, за да поеме копието от оръженосеца си, връхната му туника се разтвори и разкри плочките на бронята му, подобни на рибешки люспи. Като укроти възбудения кон, той дръпна юздите с лявата си ръка зад щита, привързан към другата. Щитът, плосък в горния край и заострен надолу, стигаше някъде до коляното му. Беше черен, с червена арфа по средата. Върху дървените предпазни плочи на раменете му беше изрисуван същият герб, единственият му отличителен знак извън бронята и стоманения шлем.
Виковете на тълпата, събрала се за рицарския турнир в Смитфийлд, станаха още по-силни, когато в другия край на арената втори рицар протегна ръка за копието си. Беше в синьо с бяла лента, която минаваше диагонално през туниката му между шест златни лъва. Щитът му беше с необикновен герб: боядисан в наситено кървавочервено, с изрисуван по средата златен дракон.
Изсвири рог. Рицарите забиха шпори в хълбоците на конете и те полетяха напред от срещуположните краища на арената, носейки се в галоп през кал и пречупени парчета от копия. Рицарят с щита с дракона почти изпусна от контрол коня си и той за малко да се отклони от чертата, но с рязко дръпване на юздите го върна обратно навреме, за да насочи напред копието си. Из цялото поле наоколо хората се бутаха, за да видят по-добре сблъсъка. Железният връх се стовари в дървения щит и дръжката на копието стана на парчета. Ударът беше жесток. Рицарят с арфа на щита политна назад, копието му отхвръкна встрани, силният удар го изхвърли от високото седло, а конят му продължи да се носи в галоп напред. Той се строполи на земята, доспехите му издрънчаха и разплискаха калната вода. Тълпата изрева.
Когато наближи края на полето, рицарят с щита с дракона накара бойния си кон да забави ход и да премине в по-лек галоп, а хората се разбягаха, за да не бъдат смачкани от бронираното животно. Накара го да завие в последния момент, след което извади широкия си меч от ножницата и пришпори коня обратно през полето към мястото, където лежеше противникът му. Спря, готов да скочи от коня, за да продължи да се бие. Рицарят на земята не се помръдваше. Засвири рог и трима оръженосци с изрисувани червени арфи на туниките се затичаха през полето. Единият побягна да хване юздите на коня, а другите се надвесиха над падналия си господар. Рицарят с дракона изчака, а бойният му кон продължи да потропва с копитата. Тълпата притихна в очакване. Дали човекът просто беше в несвяст, или бяха станали свидетели на смърт тук, в Лондон, в тази ветровита майска утрин? Това беше доста обичайна гледка за турнирите, защото сега на върховете на копията имаше тройни дървени предпазители, които да омекотяват удара, а мечовете се правеха от китова кост.