Започна да ръкопляска заедно с останалите от тълпата, когато рицарите обиколиха полето с вдигнати в юмрук ръце, за да съберат колкото е възможно по-голяма подкрепа. Единият имаше на герба си сребърен лъв, а другият беше облечен в жълта коприна с избродиран зелен орел. Робърт спря да ръкопляска, когато видя, че рицарят със зеления орел носи кървавочервен щит със златен дракон по средата. Наведе се към брат си.
— Виждаш ли щита му? — попита той, повишавайки глас, за да надвика глъчката. — Същият е като на предишния победител.
— Може би са от един род? — предположи Едуард, когато рицарят, пришпорвайки коня си, мина покрай кралската ложа и се поклони на краля.
— А защо тогава имат различни гербове на туниките?
Едуард сви в недоумение рамене. Когато рицарите се отправиха в лек галоп към срещуположните краища на полето, той посочи арената, където други рицари чакаха заедно с оръженосците си.
— Погледни. Там има още от тях.
Робърт преброи тринадесет рицари, различаващи се по гербовете върху туниките, но с еднакви гербове на щитовете, на които беше изрисуван дракон. Никога не беше виждал подобно нещо. Обикновено на щита на рицаря беше изрисуван гербът на рода му. Той се огледа наоколо с намерение да попита един от лордовете в ложата, но всички се надигаха, за да наблюдават двубоя. Тъй като не искаше да го пропусне, Робърт също се изправи заедно с тях, когато рицарите насочиха един срещу друг копията си сред вихрушка от кал и тропот.
Кралското шествие се виеше по прашния път, а барабаните обявяваха приближаването му. Начело яздеше крал Едуард с главните си приближени, сред които бяха графът на Съри, сър Джон де Варен и Антъни Бек, епископ на Дърам. Отзад следваха рицарите от турнира, повечето от които бяха заменили шлемовете и броните с ленени ризи и избродирани мантии и яздеха бойните си коне зачервени и триумфиращи. Някои от тях още носеха символите за благоразположението на своите дами, с които бяха участвали в двубоите — парчета от воали и ръкави, ефирни като криле на пеперуди. Тяхното добро настроение представляваше приятно разнообразие след общата потиснатост от последните няколко дни, в които вниманието на двореца беше съсредоточено върху нарастващото напрежение във Франция. Там по-малкият брат на Едуард — Едмънд — водеше трудни преговори след една морска битка от предишното лято между английски търговски кораби и френската флота.
След рицарите следваха оръженосците, събрали останалото след турнира — пречупени копия и мечове, разбити щитове и носилка с един замаян и окървавен мъж. За останалата екипировка използваха товарни коне. Известно време из калните улици отвъд Смитфийлд ги съпровождаха бледи деца, които се опитваха да изпросят по някоя дребна монета. Сега шествието навлизаше в покрайнините и минаваше през тишината на овощни градини, където белите цветове се сипеха от ветреца като сняг.
Робърт, който яздеше задно с брат си и оръженосците им, погледна надолу към стъпканите в калта от безброй стъпки и копита цветове. Той и хората му се намираха далеч назад в шествието заедно с други чуждестранни лордове и с онези, които някога са били приближени на краля, но сега се бяха оказали в немилост. Бяха израснали с тази система от рангове и покровителства, където местата на централната маса в залата или най-добрите стаи в замъка се използваха като примамка за укротяване на непокорни васали или за поощрение на верни привърженици. Но тук, в Лондон, където беше пълно с благородници, като се започне от най-влиятелните графове в кралството и се стигне до най-алчните рицари, ламтящи за парченца земя и богатство, тези символи за положението на хората съществуваха сред сложен етикет, който Робърт не беше сигурен, че ще разбере някога. В Шотландия той просто бе свикнал да се чувства един от елита. Обаче тук определено се чувстваше не на място. В главата му прозвуча дрезгавият глас на дядо му, който му напомняше за славното му потекло, произтичащо от крале и лордове. Тази мисъл го накара да се поизправи на седлото.
Чуха се възторжени възгласи, когато един мъж се отдели с коня си от колоната на рицарите. Беше облечен в синьо с бяла лента, минаваща диагонално през гърба му — победителят в турнира, свалил от коня първия си противник, а след това — пречупил четиринадесет копия. Вдигна високо наградата си — красиво изработен кинжал — сред нови възторжени възгласи. Робърт се изненада, когато след последния двубой мъжът свали шлема си и застана пред кралската ложа, за да получи трофея си. Младият рицар едва ли бе на повече години от него. Червеният рубин, инкрустиран в дръжката на кинжала, проблесна за миг, а след това гордият млад мъж се скри от погледа му, погълнат обратно от редиците на рицарите. Когато шествието излезе от прикритието на овощните дървета, отляво се показа лондонският Тауър. Масивните стени на цитаделата на крал Едуард се издигаха до небето и се спускаха право надолу към рова под тях. Построена от Завоевателя, през вековете крепостта беше многократно разширявана от изредилите се след това крале, но на Робърт му бяха казали, че никой не бил направил толкова много, колкото Едуард през двадесетте години на царуване.