Началото на колоната вече беше стигнало до дигата в края на рова и скоро Робърт и Едуард яздеха през първите укрепления, които пазеха всяка стъпка от пътя, водещ към крепостта на краля. След като преминаха дигата, навлязоха в полукръгло външно укрепление, заобиколено от вода и пазено от стражи. После следваха двете порти, до които се стигаше през подвижни мостове — с висящи железни решетъчни врати над тях, прорязани от бойници. Долу в зелената вода се мяркаха сенките на риби. Отвъд кралското пристанище, което затваряше рова, Темза течеше бавно покрай южните стени, където бяха покоите на краля. По ъглите на тези стени направо от реката се издигаха стройни кули.
След втората порта минаха през външния двор между отбранителните стени. Шествието забави ход, за да премине през един сводест отвор. Думкането на барабаните отекваше в стените. Заедно с останалите Робърт и Едуард преминаха през няколко арки една след друга, а после и покрай входа откъм водата, където точно под покоите на краля беше на котва кралската баржа. Тук се озоваха в сянката на друга грамадна стражева кула, последната и най-внушителната, преди да навлязат във вътрешния двор. След като преминаха дългия тъмен тунел и излязоха сред слънчевата светлина от другата страна, пред тях се изправи Белият Тауър. Диамантът в короната на Едуард.
Широка алея, оградена от стени, ги отведе до грамадната кула. Невероятните й размери ги накараха да се почувстват като джуджета. Робърт си помисли за вътрешния двор и кулата на дядо му в Лохмейбън. Неговият замък изглеждаше като играчка в сравнение с този. Последва още една охранявана от стражи порта, този път украсена със знамена, и те навлязоха в най-вътрешния двор, където гигантска стълба водеше към входа на кулата. Рицарите и лордовете слязоха от конете, конярите ги отведоха в конюшните, а придворните въведоха благородниците в кулата.
Робърт подаде юздите на коня си на своя оръженосец Нес. От малката си свита, състояща се от шестима оръженосци, двама слуги, един стюард и един готвач, които придружаваха него и Едуард от Шотландия, той чувстваше най-близък спокойния млад мъж, син на рицар от Анандейл, един от васалите на дядо му. Когато оръженосците отведоха конете, братята се отправиха нагоре по величествената стълба. Думкането на барабаните беше стихнало и сега се чуваха по-нежните звуци на гайди и лири. Когато приближиха огромните врати, чуха как хората пред тях шепнат изненадани. Заедно влязоха в просторен хол. В подобното на огромна пещера пространство се издигаха редове от мраморни колони, а стените бяха покрити с гоблени. Но не архитектурата порази братята, а по-скоро многобройните растения и дървета вътре. Свежата им зеленина беше като на внезапно изникнала гора. По колоните се виеше тъмен бръшлян, а ухайният аромат на килима от цветчета, които покриваха застлания с плочи под, изпълваше въздуха. Едуард изпусна през зъби въздишка на одобрение, когато редица девойки в ефирни рокли изтичаха пред тях между дърветата. Преследваха ги подскачащи мъже, надянали гротескни маски.
Музиката зазвуча по-силно. Дървена стълба, която се издигаше сред чудната гора пред тях, водеше към следващия етаж. Робърт така се захласна по онова, което виждаше, че не забеляза какво пази подножието на стълбата, докато Едуард не го дръпна за ръката и не му го посочи. Там, задържан от трима пажове, имаше грамаден звяр с рунтава, тъмна грива. Към желязната яка около врата на това създание бяха прикрепени дебели вериги, но въпреки това пажовете явно трудно го удържаха, докато звярът се дърпаше насам-натам и ръмжеше срещу минаващите покрай него хора. Мускулите под тъмнокафявата му кожа, набраздена от белите следи, останали от камшиците, играеха. Робърт беше виждал образите на подобни същества само върху щитове и туники. Лъвът беше много по-страшен, отколкото си го беше представял. Гръмогласният му рев отекна в гърдите и корема на Робърт, а отвратителната миризма, която идваше от него, опъна до краен предел нервите му. Когато изкачи стълбите, той погледна обратно през рамо звяра, който продължаваше да реве. След това влязоха в голямата зала.