— Помнете ми думата — изхриптя той и посочи с ножа си, а едно парче месо се изплъзна от чинията му и падна от масата, — турнирите и пиршествата ще поддържат духа на бароните още известно време. Обаче в парламента ентусиазмът им бързо ще потъне като кораб, натоварен с камъни.
При споменаването на парламента Робърт наостри уши. Въпреки резервите си очакваше да разбере какви са плановете на краля за нов кръстоносен поход и дали има възможност те да се осъществят, тъй като един от начините да утвърди положението на фамилията си беше да поеме кръста под знамето на Едуард. Все още чуваше съвсем ясно гневните думи на баща си в нощта, когато научиха, че Балиол ще бъде крал.
„Във вените на всичките ни синове тече рядка кръв. Разредена като разводнено вино… Как можем да направим кръстоносци от такива слабаци?“
Беше страдал дълго време заради тези думи. Това беше последният израз на някакви чувства от страна на баща му към него, преди да замине за Норвегия. Част от него се бунтуваше срещу тях — бяха произнесени от баща му по време на един от пиянските му изблици на гняв и не трябваше да им придава голямо значение, но друга, по-настоятелна част, му казваше, че това е вярно. Той не можеше да се сравнява с кръстоносците преди него. Израсна в мирни години, той се беше обучавал само в събаряне на мишена на пустия морски бряг. Сега може би щеше да има шанс да докаже, че баща му е сгрешил. Робърт си представяше как се връща в Анандейл, получил като награда земя, торби с лъскаво сарацинско злато и репутация също толкова внушителна като тази на дядо му и как подарява на дядо си ново палмово листо за плаща, взето от самия Йерусалим.
Обаче кръстоносните походи съвсем не интересуваха стария благородник.
— На краля му предстои трудна сесия в парламента — каза той на Робърт и поклати енергично глава. — Да, наистина.
Слабият, добре облечен мъж срещу Робърт многозначително се прокашля и го изгледа предупредително.
— Знаете, че съм прав! — викна насреща му старият човек. — Крал Едуард не трябваше да изпраща брат си да се разправя вместо него с Филип. Ако сам беше отишъл, сега нямаше да бъде изправен пред загуба на английското управление в Гаскония.
— От това, което чух — каза Робърт, поглеждайки ту единия, ту другия, — отстъпването на земите на краля в Гаскония е само временно, докато бъде сключено мирно споразумение с крал Филип. Направено е като жест на добра воля.
— Това я вярно — подчерта слабият мъж. — Крал Едуард ще върне пленените кораби и ще отстъпи херцогството. Когато отиде във Франция да сключи мир с Филип, той ще си получи обратно Гаскония. Това са условията, договорени от граф Едмънд в Париж.
— Как пък не! — реагира остро благородникът. — Първо на първо, не се ли запитвате как два търговски кораба са успели да разгромят френската флота?
Слабият мъж се намръщи.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че това беше капан и нашият крал влезе право в него! Още отначало на царуването си Филип даде ясно да се разбере, че не иска един английски крал да управлява която и да било част от Франция. Казал е на капитаните на тези кораби да се оставят да бъдат пленени, за да има претекст за предаването на Гаскония.
— Това е нелепо — възрази слабият мъж, обаче тонът му не беше много убедителен.
— Знам също защо крал Едуард се съгласи толкова бързо с условията на Филип — каза старецът, посочи с ножа си към подиума, където седеше кралят заедно с приближените си, и повдигна рунтавите си вежди. — Заради обещанието за млада плът.
Робърт се наведе напред в очакване той да продължи. Беше чул слуха, че има споразумение за женитба като част от преговорите с французите срещу отстъпването на Гаскония, но той не беше потвърден.
— Сестрата на крал Филип, принцеса Маргьорит — прошепна с готовност старият човек и закима на Робърт. — Няма да чакат и ден, след като навърши тринадесет. Помни ми думата. Нашият крал размени обширните си френски земи за тясна френска дупка. — Пъхна ножа си в кърваво парче говеждо и го облиза. Без да обръща внимание на тези, които бяха дочули думите му, стана от масата и изчезна сред шумната тълпа.
Слабият мъж започна да шепне нещо на седналия до него.
Робърт погледна брат си и промърмори.