— Както ти казах, кралят е бил зает.
Едуард се облегна назад и започна да човърка зъбите си.
— Въпреки това мисля, че трябваше да те приветства по достоен начин независимо колко е зает. Ти си граф, братко. А не много отдавна дядо ни беше съперник за трона.
Робърт се зае с яденето в напрегнатата тишина.
Първоначално ядът му от загубата на трона беше понамалял заради скръбта след смъртта на майка му, но през изминалата година отново го измъчваше. Единствената утеха идваше от сведенията, че начинът, по който управлява новият крал на Шотландия, съвсем не предизвиква задоволство.
След коронацията Джон Балиол беше принуден от английските правници безропотно да се съгласи, че като крал на Шотландия той е подчинен на върховната власт на Едуард. Обещанието, което Едуард даде, уверявайки шотландците, че ще бъде сюзерен само временно, беше отменено. Едуард принуди Балиол да издаде документи, обявявайки тази гаранция за невалидна. След това английският крал беше започнал да показва открито превъзходството си с намесата си в шотландските работи. Съдебните дела, които трябваше да бъдат решавани в Шотландия, скоро започнаха да се разглеждат от Уестминстър. Когато шотландците начело с Джон Комън протестираха, Балиол беше повикан да се изправи пред съдиите на Едуард. По време на траура, последвал неотдавнашната смърт на неговата съпруга и кралица, примиреният Балиол беше унизително порицан от самия крал и осъден да загуби три града заедно с крепостите.
Според брата на Робърт, определил това като отровна чаша, от която Балиол е трябвало да пие, за тях щеше да е по-добре да минат без нея. Ала Робърт продължаваше да мисли, че дядо му можеше да отстоява позициите си по-добре пред английския крал. Оттогава тези мисли бяха прераснали в мрачно подозрение, че тъкмо това беше главната причина лорд Анандейл да не бъде избран. През последните няколко месеца Робърт неведнъж си беше припомнял думите на Уишарт, епископа на Глазгоу, и тези на буйния граф Джон от Атъл: че крал Едуард се интересува само от това да разшири собствените си граници за сметка на своите съседи. Дядо му го беше натоварил със задачата да поддържа претенциите на клана Брус за трона на Шотландия, независимо от това, кой седи на него, оспорвайки правото им. Но изглежда, че борбата за контрол на този трон вече отдавна беше започнала, а той дори не участваше в нея.
Робърт пресуши виното си и бутна настрани чинията, а слугите започнаха да вдигат масата. Музикантите засвириха весела мелодия и върволица мъже и жени се стекоха към центъра на залата, за да танцуват. Хората започнаха да им ръкопляскат, докато те си разменяха местата при танца. Едуард отново разговаряше с дебелата жена. Разказваше й за чудовищни зверове, които скитат из шотландските хълмове и отмъкват деца от селата.
— Сър, вие ли сте графът на Карик?
При този въпрос Робърт стисна зъби и се обърна. Вече не беше в настроение за разговори. Видя мъж, облечен в синя туника с диагонална бяла лента. Отблизо рицарят изглеждаше дори по-млад, отколкото на турнира. Имаше кестенява коса, която падаше върху очите му, поразително зелени на овалното, открито лице. Раздразнението на Робърт изчезна.
— Аз съм. А вие сте сър Хъмфри де Бун, граф на Херефорд и Есекс, нали?
Хъмфри се усмихна и на бузата му се появи трапчинка.
— Не съвсем. Графът е баща ми. Но аз съм негов наследник, така че предполагам не сте сбъркали много титлата.
— Позволете ми да ви представя… — Робърт вдигна ръка, за да посочи Едуард, но брат му вече беше станал и водеше кискащата се дебелана към центъра на залата, където танцьорите приканваха гостите да се присъединят към тях. Робърт отново се обърна към мъжа: — Поздравления за победата ви днес. Беше напълно заслужена. — Искаше да продължи и да каже на Хъмфри, че не е виждал подобно зрелище, но се спря, защото не искаше рицарят да го помисли за невъзпитан.
— Аз трябва да ви поздравя, сър Робърт. Начинът, по който решихте онзи спор между арендаторите на нашите бащи в Есекс, беше възхитителен.
Робърт поклати глава, смутен от изказаната благодарност.
— Това беше най-малкото, което можех да направя. Нашите хора бяха в очевидно нарушение. Първо на първо, изобщо не би трябвало да ловуват в парка на баща ви. Надявам се сумите за щетите, които ги накарах да заплатят на графа, да са били задоволителни?
— Напълно. Баща ми искаше да ви изкажа благодарността му. Пита как е семейството ви.
— Брат ми Александър учи богословие в Кеймбридж, а сестра ми Кристин ще се омъжва за наследника на граф Мар. — Робърт си помисли дали да спомене за Мери и Матилда в Лохмейбън и за Нийл и Томас, които се обучаваха за рицари в Антрим, но предположи, че рицарят просто беше попитал от любезност. — Предполагам, че баща ми е добре — завърши с по-хладен тон той. — В Норвегия е, в двора на крал Ерик.