Когато Хю стигна дъното, той се провикна назад към Улф, който куцукаше с мъка надолу на ранения си крак:
— Бий тревога! Ние ще навием въжето.
Отвъд водата се чуха приглушени шумове от трополенето на много крака върху замръзналата земя.
Хю и Саймът влязоха в стаичката, а Улф се смъкна по последните стъпала и навлезе в свода между кулите, разделян от решетките. В скоба на стената бе затъкната горяща факла. Улф спря в осветения от нея кръг и погледна през железните пръти на решетката към края на моста на отсрещния бряг на рова. От гората бяха изскочили хора, които като лавина се спускаха на засилващата се светлина. Очите на Улф се разшириха. Видя редици мъже, които носеха стълби, а оръжията във вдигнатите им ръце не бяха мечове или копия, а секири, чукове и кирки. Сякаш бяха орда побъркани работници, които нямат търпение да започнат ежедневната си работа. Когато въжетата на подвижния мост се опънаха и дъските потрепериха, Улф чу как Хю и Саймън пъшкат тежко от усилието, а макарата заскърца, протестирайки, защото не беше използвана дълго време. Първата вълна нападатели се втурна по моста.
Улф, замръзнал на мястото си в осветеното от факлата пространство, не видя как един мъж на отсрещния бряг измъкна стрела от колчана на колана си, не видя как я постави на лъка в ръцете му, как се прицели и дръпна тетивата назад. Стрелата излетя в мрака, невидима до последния миг, когато Улф, който се беше извърнал към кулата с камбаната, чу свистенето. Твърде късно. Старият страж беше отхвърлен назад, когато стрелата се удари в него и проби кожената му ризница. Нямаше време да издаде и звук, когато ужасната сила го прониза и спря дъха му. Оттатък решетката подвижният мост се повдигаше едва-едва, но първите нападатели бяха скочили на дъските и той беше притиснат отново надолу под тежестта им.
— Улф! За Бога! — провикна се Хю, докато се бореше с макарата. — Камбаната!
След като не чу нищо, а само трополенето на стъпки, той остави Саймън да върти сам ръчката и побягна. Отскочи назад, когато една стрела изсвистя покрай него. На няколко крачки Улф лежеше на земята. Хю тихо изруга и се наведе, поглеждайки през ръба на отвора. Оттатък имаше много хора, които говореха тихо, останали без дъх. Уелсците идваха в Карнарвън само през деня, за да търгуват. Повечето от тях бяха прогонени, когато крал Едуард определи това място за новата главна квартира на правителството. Техните къщи бяха съборени, за да се разчисти място за основите на града, и дървеният им материал беше използван за строителните работи. Хю не разбираше езика им. Тук, в този английски град в сърцето на Уелс, той нямаше нужда от него.
На моста стъпиха още хора. По стената на рова към мочурливия бряг, от който се издигаха крепостните стени, беше спусната стълба. Хю чу плясък, когато мъжете изчезнаха, скачайки в плитката кал. Саймън продължаваше да се мъчи с всички сили да завърти ръчката на макарата и да вика за помощ. Нямаше смисъл. Вече изобщо не можеха да вдигнат моста. Единствената им надежда беше да предупредят останалите от гарнизона за нападението. Хю отново се втурна в стаичката.
— Остави го — каза той на Саймън. — Твърде много са. Улф е мъртъв.
Саймън продължи още няколко секунди да държи ръчката на крика, но после я пусна и въжето рязко се нави обратно. Видя как Хю нарами щита си.
— Какво правиш?
— Трябва да стигна до камбаната.
Хю мина през прохода, като се вглеждаше през малкото, осветено от факлата пространство към сводестия отвор, водещ към отсрещната кула. Наведе се и прикривайки с щита лявата си страна и главата, пое въздух, като се стараеше да не поглежда към проснатото тяло на Улф и протегнатия му шиниран крак. Прошепна една молитва и се втурна през празното пространство между кулите. Над приглушения говор откъм отвъдната страна на желязната решетка се чу вик, последван миг по-късно от силен удар по лявата му ръка, когато нещо се стовари върху щита му. Хю се олюля от удара, а после дойде втори удар, този път по прасеца, последван от ужасна болка. Падна с вик на земята, а щитът издрънча върху него. Друга стрела се заби в бедрото му, докато продължаваше да лежи и да крещи от болка. Под ръба на щита през присвити от болката очи видя много мъже да скачат от моста на брега. Замъгленият му поглед се спря върху един от тях, широкоплещест и чернокос. Беше загърнат в поръбен с кожа плащ, а на главата имаше издраскан и покрит с вдлъбнатини златен кръг. Приличаше на крал воин, изскочил сред мрака от далечното минало. Хю усети, че някой го грабна под мишниците и го обърна. Видя лицето на стисналия зъби Саймън. Докато стражът го извлече обратно под прикритието на кулата, покрай тях засвистяха стрели.