Едуард се приближи към тримата, вбесен от евтиния номер, заради който брат му се беше наранил, а той беше изгубил бас.
— Ти пусна птицата нарочно, Валънс. Всички видяха — каза той и стрелна с поглед Джон. — Престани да се хилиш, Комън.
Джон Комън се намръщи, но преди да успее да отговори, Хенри Пърси се приближи, като галеше гърдите на ястреба си.
— Мисля, че всичко е в реда на нещата — каза той и премести поглед от Еймър на Робърт. — Ние се обучаваме за война. Мислиш ли, че на бойното поле няма да има нищо, което да отвлича вниманието ти?
Няколко от останалите закимаха в знак на съгласие, но Хъмфри поклати непреклонен глава.
— Това не е бойно поле. Тук има правила.
Робърт пое меха с вино, подаден му от неговите оръженосци, и изплакна окървавената си уста. Извърна се, когато чу Нес да го вика. Оръженосецът държеше юздите на Хънтър и се опитваше да помогне на изпадналото в беда животно.
— Мисля, че се е осакатил, сър.
Робърт се вгледа в разтревоженото лице на Нес, спомняйки си за парите, които беше платил за красивото животно, неговото най-добро оръжие за предстоящите сражения. Погледна Еймър и почувства как в гърдите му се надига гняв. Посегна към меча си с намерение да предизвика френския рицар, решен да възстанови загубата, но преди да успее да направи нещо, чуха вик.
Томас от Ланкастър тичаше през тревата към тях.
— В Уелс има бунт! — каза задъхан той, когато стигна групата. — Преди час пристигнаха пратеници. Кралят събира благородниците на спешен съвет.
— Бунт? — попита рязко Хъмфри. — Оглавен от кого?
— От човек на име Мадог. Баща ми казва, че той е братовчед на Луелин ап Грифит.
— Всички от рода на Луелин бяха пленени в последната война — обади се Хенри Пърси. — Крал Едуард се погрижи за това.
Томас сви рамене, продължавайки да диша тежко.
— Независимо кой е той, работата е сериозна. Карнарвън е превзет и другите замъци също са нападнати. Кралят трябва да предприеме незабавни действия. — Спря да си поеме дъх и погледна развълнуван Хъмфри. — У бунтовниците е короната на Артур.
27
Робърт отпи голяма глътка от меха и усети как топлината на виното залива гърлото му. С наближаването на зимата тук, на северозапад, беше станало по-студено. Небето отвъд завесата от дървета се синееше, сковано от мраз. Чистотата на въздуха му напомни за Карик. Беше толкова различен от изпълнения с миризми и гъмжащ от хора Лондон.
Робърт прибра меха в торбата, облегна се на седлото и остави Хънтър сам да избира къде да стъпва по изровената пътека. Клоните на дъбовете и сребристобелите брези бяха почти голи, а земята — покрита с гъст килим от гниещи листа. Около него между дърветата се движеха хора, коне и каруци, следващи коловозите в пръстта, направени от много мъже, минали преди тях.
След изминалите шест дни, откакто напуснаха Честър, той се изненада от спокойствието в района, през който пътуваха. От разказите на баща му за диви планини и скалисти равнини, за хълмове, брулени от бурни ветрове, и крайбрежие, заливано от непрестанни дъждове, си беше представял нещо съвсем различно от зелената хълмиста земя, която се разгръщаше бавно пред него. Нямаше голи върхове, нито спускащи се стремглаво водопади, а само хълмове, които като кокалчетата на пръсти се подаваха от леката мъгла над горите в далечината. Не се оплакваше, но макар че Хънтър се поправяше учудващо добре от раната и беше по-силен, отколкото беше очаквал, той се стараеше да не пресилва много животното. Ядът от Еймър де Валънс за мръсния номер, който му беше изиграл на полето за упражнения, не беше намалял, но сега нямаше как да му го върне след неразборията в двореца във връзка с бунта в Уелс.
Значението, което кралят придаваше на станалото в Уелс, личеше от факта, че много от командирите, пехотата и провизиите в Портсмът, предназначени за Франция, веднага бяха пренасочени. Беше оставил сенешалът на Гаскония да води намалената флота към Франция, за да предприеме операция по задържане на противника, и беше избрал базите си за настъплението — една в Кардиф, а другите в Брекън и Честър. Атаката в три направления трябваше да удари бунтовниците от всички страни. Според започналите да пристигат скоро многобройни съобщения, всяко по-отчайващо от предишното, из цял Уелс английските крепости бяха обсадени, градовете изгорени и чиновниците избити. Въстанието, започнато на север от Мадог ап Луелин, беше разпалило пламъка на бунта из цялата страна — от Конуи и Карнарвън до Гуент и Гламорган.