— Ами ако…
— Ако някой ни види ли? Ами ние се държим като типични младоженци. Аз съм се напил с уиски с приятелите ми и съм те обезчестил до вира. А сега… — той се спря й сви рамене.
— Сега какво? — попита тя загрижено.
— Мисля, че в опитите си да бъда добър съпруг ще трябва да изпия още уиски, за съжаление сам. Всичките ми добри приятели изглежда най-накрая са отишли да си легнат. Така че да видим… аз се наливам с уиски и после… — в кобалтовите му очи се появи твърд дяволски блясък, като я погледна. — А после ще обезчестя бедната ми, потъпкана съпруга — този път вътре в къщата. Независимо дали презираш Симарон и стаята ми, мисис Макензи, изглежда че леглото ми е съдено да стане място, което ще трябва да се научиш да обичаш.
— Иън, моля те…
— Какво?
Погледът му, остър като висулка, падна върху нея. Тя се опита да заговори.
— Трябва да остана сама… Аз… ти… — заекна тя.
Странно чувство на топлина премина през нея и тя не можа да продължи. Той влезе в стаята през предната врата, но не срещнаха никой нито в антрето, нито докато я носеше на ръце по стълбите към втория етаж. През отворената врата на балкона се процеждаше лунна светлина. В огнището още пукаха въглени срещу хладния въздух на пролетната нощ. Стаята бе осветена от смесица от жълтеникавата лунна светлина и червения отблясък на огъня. Бе много красива стая. Но мъжка. Неговата стая.
Мили боже, тя искаше да избяга. Да разбере какво се е случило, без да усеща ръцете му да я заграждат като в затвор. Без звука на гласа му да нахлува в нея. Без докосването му…
— Макензи, пусни ме. Веднага.
Тя заговори отчаяно, но това прозвуча като вик, когато той послушно я пусна. Пусна я върху удобното му легло.
Тя виждаше ясно чертите му, въпреки бледата светлина. По лицето му премина сянка. Тя знаеше, че я гледа и е обзет от гневна напрегнатост, причинена вероятно от звука на гласа й. Той сви ръцете си в юмруци отстрани и въпреки волята си, тя леко възкликна и се дръпна от него.
Алена преглътна с мъка, като се опита да остане абсолютно неподвижна с мисълта, че той ще посегне отново със сила и ще я доближи до себе си.
Но той не го направи.
Не я докосна.
Само я изгледа още малко. И тя бе разтревожена от нещо, което прозвуча като презрително сумтене.
След това, за нейна изненада, той се обърна и се отдалечи. Вратата се затвори.
7
Най-умното и удобно нещо, което можеше да направи — за да овладее гнева си и да остане в къщата — бе да спи в стаята на брат си. Иън реши да не го прави. Там бе не само брат му, но и братовчедите му, а той не се чувстваше в състояние да изтрае тормоза, на който можеха да го подложат заради случилото се.
Иън избра обора и взе още една бутилка уиски от шкафа в кабинета на баща си, а после намери удобно кътче в сеното до Пай. Изпи достатъчно уиски, за да заспи бързо, а като се събуди, главата му го цепеше. После, за свое изумление, когато най-накрая отвори очи, завари иконома на баща си, Джийвс — суров, изправен, стар и мъдър като стар бастун от абанос — заедно с Лили, вперили поглед в него.
— Ето го и младоженеца — рече Лили.
Джийвс повдигна вежда.
— Щастливец.
— Опитах се да го предупредя да не си играе с тази бяла вещица! Виждаш ли какви са последствията.
— Лили, последствията се случиха, защото не си играх с бялата вещица, както наричаш мисис Трехорн — рече Иън кисело. — А сега, ако обичате…
— Майор Макензи, знаеш, че ние обичаме всичко, естествено, нали сме слуги — отвърна му Джийвс. — Ама баща ти е в трапезарията и поиска да те види, като се събудиш. Предполагам, че тъстът ти също ще иска да те види.
Иън тихо изстена, като подпря глава на дъската до мястото на Пай. Конят се помести неспокойно — никак не обичаше чужда компания.
Джийвс му бе почти като трети родител. Той бе не просто черен, а абаносов, но не беше роб и макар някога да е бил, това не било за дълго. Със зорко око се беше грижил за децата на Макензи от малки. Изобщо не се смяташе за прислужник, той бе част от семейството и всички го знаеха.
— Сигурен съм, че баща ми с право е ядосан, но все пак ме е страх да се срещна с Теди — промълви Иън.
— Вече си се срещал и с двамата. Мисля, че те са загрижени за плановете ти за бъдещето. Аз си позволих да приготвя вана в кухнята — рече Джийвс.
Иън се изправи. Главата му се въртеше.
— Чудесно. Благодаря.
Лили изсумтя.
— Ще му донеса чисти дрехи. Ако младият господар бе стоял в тази стая, когато трябваше…
Лили не го погледна. Бе тук достатъчно дълго, за да заслужи мястото в семейството, което заемаше и Джийвс.
Иън мина край нея, раздразнен от цъкащите звуци, които тя издаваше под носа си. Той забърза към къщата, като отупа сламата от униформата си. Случайно се спря и погледна нагоре към балкона си.