Алена бе там. Побеля като платно, като го видя долу да маха сено от куртката си. Той се спря, сложи ръце на кръста и се вгледа в нея. Наистина се бе намръщил яростно, тъй като главата го цепеше. Тя отвърна на погледа му за миг, преди да се обърне и да се върне в стаята му. Той продължи към кухнята, където го чакаше ваната.
Лили му бе донесла цивилни дрехи, черни памучни панталони и бяла риза. Той се изкъпа и набързо се облече, нетърпелив да се приготви, преди да го видят родителите му, роднините или някой гост. Спря се пред вратата на трапезарията, като видя, че Теди Макман е единственият човек в стаята по това време.
— Добро утро, Теди — поздрави го той тихо. Влезе в стаята. Лили влезе след него, готова да му предложи кафе, от което имаше належаща нужда.
— Добро утро, Иън — отвърна Теди сериозно. Иън страшно много уважаваше Тиодор Макман. Бе около десетгодишен, когато за първи път срещна Теди. Ботаникът тъкмо бе купил островчето си в най-югоизточния край на щата. Теди бе впечатлен от познанията му за околността и макар че Иън бе само момче, Теди винаги го бе слушал напълно сериозно. На свой ред Иън бе научил за качествата на растенията от Теди и бе започнал високо да цени уникалната природа на полутропическа Флорида. През годините ги посещаваше доста често. Макар и напоследък да не беше така. Не достатъчно често, за да забележи, че малката дъщеря на Теди се е превърнала в сирена.
— Теди — започна Иън, а после се поколеба само за миг. — Прости ми, не исках да покажа неуважение към теб. Съжалявам, наистина съжалявам. Бих искал да мога да обясня по някакъв начин…
Със сини очи, изпълнени с тъга, Теди вдигна ръка към него.
— Иън Макензи, ако не бе едно нещо, щях да те считам за най-добрият съпруг за дъщеря ми.
Изненадан, Иън повдигна вежда.
— Сър, уверявам ви, че макар и обстоятелствата да бяха напрегнати…
— Иън, не става въпрос за обстоятелствата, а за бъдещето.
— Бъдещето ли? — попита внимателно Иън.
— Недей да изглеждаш толкова изненадан, майоре. Ти си проницателен мъж, който ясно забелязва какво се случва напоследък. Зная, че си запознат с много от главните герои в драмата, разиграваща се пред очите ни.
— Теди…
— Ще има война, Иън.
Иън пое дълбоко въздух, а после сви рамене.
— А пък аз се мислех за единствения човек, който вярва, че сегашната обстановка ще доведе до война. Повечето южняци смятат, че всеки щат, който иска, може просто да реши да се отдели и това ще е всичко. Но виж Мисури — казвам ти, не можеш да си представиш насилието и ужаса, които вече са станали реалност в Мисури и Канзас! В тъмни доби мъже убиват други мъже пред семействата им в името на идеали, а аз не защитавам ничия страна за такова клане! Въпреки това много хора се молят никога да не се стига до война.
— И какво ще сторят молитвите? На чия страна ще е бог? И което е по-важно, Иън, на чия страна ще си ти?
— Аз, сър, съм от хората, дето се молят никога да няма две страни, между които ще трябва да избирам — заяви той решително.
— На чия страна, Иън?
— Ние все още не знаем какво ще направи Флорида…
— Флорида е памуков щат. Ще последва останалите памукови щати.
— Честно казано, сър, не знам какво изпитвам точно сега или какво ще направя, ако съм принуден да заема позиция.
— Ти си военен.
— Всъщност заминавам за Вашингтон. Нося у себе си карти, които трябва да влязат в архива в столицата.
— Какво възнамеряваш да правиш с жена си? — попита Теди направо.
— Какво да… ъъъ… правя с нея ли?
— Къде ще живее?
— Ами, сър, аз…
— Не си ли мислил още за това? Защото всъщност още нямаш дом за нея, тъй като не си планирал брак.
— Винаги съм смятал да се оженя, сър…
— Но не за дъщеря ми.
Директното изричане на истината от страна на Теди Макман не му позволяваше да се преструва.
— Сър — рече Иън просто, — Симарон е една от най-хубавите плантации в целия щат и той е домът ми.
— Но ти няма да си в него. И не знаеш къде ще си в бъдеще.
— До този момент правителството все още се опитва да реши какво да прави с пущинаците във Флорида. Предполагам, че ще поне през следващите няколко месеца ще си идвам от време на време от Евърглейдс. — Той се поколеба. — Освен ако нещата не се променят бързо.
— Иън, при тези обстоятелства, бих искал да отведа дъщеря си вкъщи с мен.
— Уверявам ви, сър, че бракът е законен.
— Не е там въпросът. Вие сте женени, тя е твоя съпруга и аз не го оспорвам. Не настоявам за нищо, искам само да я отведа със себе си у дома, след като отпуската ти свърши, докато ти дадат по-постоянна задача.