Иън се поколеба, изпълнен от някакво неловко чувство, без да е сигурен точно защо. Областта, където живееше Теди — близо до мястото, където живееха лелята, чичото и братовчедите на Иън — си оставаше доста дива земя. Той самият я обичаше. Баща му бе собственик на многобройни некултивирани парцели долу на юг, но не искаше да живее там, както бе сторил Джеймс. Въпреки това през целия си живот Иън бе обичал тези дълги пътувания до дома на чичо си. Областта не бе изцяло пренебрегвана от далновидни мъже и жени, но обстоятелствата бяха допринесли растежът й да бъде сведен до минимум през последните двайсет години.
— Не разбирам страховете ти, Иън. Алена е живяла на островчето ни през целия си живот. Не съм глупак и при първата заплаха ще се обърна към роднините ти.
Иън сведе глава.
— И аз самият не разбирам защо се притеснявам, сър, ако трябва да съм честен. Просто знам колко трудни могат да се окажат съобщителните връзки.
— За другите хора. Не и за теб, Иън. Остави я да се прибере с мен.
— Сър, трябва да се съглася. Тъй като нямам подготвен дом за нея, за да я взема със себе си, молбата ви звучи разумно.
Теди изглеждаше много успокоен.
— Няма да казвам нищо на Алена. Искам да оставя решението да дойде от теб, ако нямаш нищо против, освен ако тя не пожелае да постъпи по друг начин. И после ще видим какво ще правим в бъдеще — каза му Теди. Поколеба се. — Синко, казвам ти, боя се само от това: дъщеря ми е точно като Юга. Не обича да й се казва какво да прави. А всеки иска да е прав. Обаче като се стигне до битки, правдата и неправдата рядко са от значение, важно е само е кой е по-силен.
— Не искам да наранявам дъщеря ти.
— Предполагам, че и тя не иска да те нарани — отвърна той, като прозвуча толкова тъжно, че Иън усети моментен хлад. — Е, решихме за близките няколко месеца… Казах ли ти за новото си лимонено дърво?
Иън се засмя, поклащайки глава.
— Не, не си.
— Седни и докато закусваш, ще ти разкажа за работата си.
Теди започна разпалено да му разказва за цитрусовите дървета и алоето си. Иън закуси с бекон, яйца, риба и току-що изпечен хляб, докато слушаше. Теди бе изненадващо близък с лелята на Иън, Тийла, която в един период бе помагала на един военен хирург и сега използваше много от растенията на Теди за мехлеми и билкови лекарства. Иън вярваше, че интересът на Тийла и Теди бе повлиял на решението на брат му и братовчед му да следват медицина. Като слушаше човека, който сега бе негов тъст, Иън с изненада установи колко бързо е минало времето и той още не бе говорил с баща си.
Той се извини и отиде да потърси Джарет. Влезе в кабинета на баща си и отначало си помисли, че го е намерил, но когато мъжът се обърна, разбра, че вместо на него е попаднал на чичо си.
— Иън — рече Джеймс с весела нотка в гласа.
— Чичо Джеймс, търсех баща ми.
— И аз. Джийвс ми каза, че е излязъл да поязди с майка ти. Странно, нали? Всяка година майка ти урежда това празненство за баща ти, откакто дойде тук. Той спря да възразява преди две десетилетия. Това винаги е било едно от най-хубавите светски събития в щата. Тази година нямах търпение да дойда. Исках да си спомня какво е.
Като гледаше чичо си, който от детска възраст му бе почти толкова близък, колкото и собствените му родители, Иън усети как го обзема странно неспокойство.
— Сър, майка ми ще продължи да смята рождения ден на баща ми за свещенодействие, докато е жива.
— Така мисля и аз — рече Джеймс безгрижно. — Но можеш ли да си представиш това, Иън? Усещам някакво много странно чувство на ужас. И то не от нещата, от които човек обикновено се бои — не се страхувам от битки, преживял съм толкова много. Боя се само от това, което става в свят, в който всички ние успявахме да се държим един за друг, без значение какви външни сили ни разкъсваха.
— Мислиш ли, че ще се стигне до война?
— Сигурен съм. От дълги години сме тръгнали натам. — Той се поколеба, а после прибави тихо: — Знаеш ли, Иън, че аз презирам униформата, която носиш толкова често?
Иън повдигна вежда, изненадан от огнения плам в думите на чичо си. Той добре познаваше историята на щата си и знаеше, че няколко пъти чичо му се е бил срещу американската армия през втората семинолска война. Но освен това Джеймс си оставаше близък приятел с много хора, които бяха във войската. Бабата на Иън бе много достопочтена бяла жена от едно семейство в Чарлстън с безукорно потекло, но майката на Джеймс бе семинолка, първата му жена бе мулатка, както и самият той, а в жилите на най-голямата му дъщеря течеше най-малко наполовина семинолска кръв и дори децата му от Тийла определено бяха повлияни от индианската си жилка. Джеймс поддържаше тесни връзки с индианците от племето семиноли и микасуки в щата — но това не отменяше факта, че индианците във Флорида бяха пострадали ужасно от армията на Съединените щати.