— Чичо Джеймс, знаеш, че аз…
— Знам, Иън, че баща ти не би могъл да отгледа по-достоен син и че по-скоро ще умреш, отколкото да позволиш някой да посегне на роднините ти. Обичам те като свой син, Иън, но презирам униформата ти и се боя от бъдещето пред нас.
За момент Джеймс го изгледа, а после сви рамене и бавно се усмихна.
— Е, успях да те настроя ужасно сериозно, когато си младоженец. Извинявай, че отворих дума за това в такъв ден. Значи се ожени за дъщерята на Теди, малката палавница. Желая ти щастие — и сила.
— Не одобряваш ли? — попита Иън.
Джеймс поклати глава.
— Живея в рядко населена област. Жена ти на практика израсна с децата ми, както ти е добре известно. Боже мой, Иън, та тя те следваше навсякъде, като беше малка.
— Спомням си — промълви Иън, като добави тихо на себе си: — Сега си спомням.
— Много съм привързан към Алена. Но ти я познаваш добре. Всъщност, като се замисля, вие сте точно един за друг.
— И преди съм го чувал. Това комплимент ли е към нас или обида, чичо?
— Оставям те да го тълкуваш, както искаш. — Джеймс прекоси стаята и прегърна Иън през рамо. — Мисля, че и аз самият ще пояздя из Симарон. Брент реши да тръгне утре за Южна Каролина, а ние с братовчедка ти Сидни и леля Тийла ще отидем с него за около месец и ще оставим Джером да се грижи за дома ни в далечния юг. На Брент му предложиха работа в новата болница до старата семейна къща на братовчед ти и той ще живее там.
8
Алена не бе съвсем сигурна защо се чувстваше толкова гневна и напрегната — и готова да засипе Иън Макензи с удари.
Искаше да е сама — и той я бе оставил сама.
Но тази сутрин бе излязъл от обора, целият в слама, като я накара да се запита с кого ли е бил. Те не бяха свързани в любовна връзка. Каза си, че изобщо не й пука. Разбира се, ако е бил с някой, този някой е била Лавиния. Гордостта на Алена страдаше, естествено.
Но сега в Симарон бе останало само семейството, а семейство Макензи със сигурност съзнаваше, че Иън е направил нужното, спасил е репутацията й и това бе всичко.
Но дори в късния следобед Иън още не се беше върнал.
През деня Алена се чувстваше съвсем добре, бе прекарала известно време с баща си Теди — дори той я дразнеше! — бе странно спокоен от цялата работа, без да иска каквито и да било обяснения от нея. Чувствата му по въпроса изглежда бяха в унисон с дразнещото единомислие на всички засегнати: Иън бе изключително почтен човек, който бе постъпил правилно. Тя бе някак засегната, че баща й сякаш не разбираше, че само преди един ден тя имаше невинни чувства и мечти, които бяха разбити. Но пък и двамата с Иън се бяха престарали с лъжите и Теди вероятно мислеше, че за нея ще е по-лошо, ако той поиска да узнае истината, отколкото да приеме лъжите й.
До вечерята тя се чувстваше много неловко.
На празненството Иън показно бе демонстрирал пред целия свят, че е хлътнал до уши.
Тази вечер изглежда вече не се преструваше.
Ако очакваше да бъде глезена от Иън, тя наистина трябва да е била глупачка. Но все още изглеждаше невъобразимо болезнено, че е имало такава трудна битка край вира — довела до сблъсък на стомана — и после бе изгубила невинността си толкова брутално на земята. Бе пожелала да остане насаме, за да ближе раните си — сега искаше да го намушка.
Поне никой от по-младото поколение Макензи не бе в къщата. Тиа и Брент бяха на гости, заедно с братовчедите си, каза й Тара. Джарет Макензи бе отишъл някъде по работа. Алена направи всичко възможно, за да изглежда жизнерадостна по време на обяда с баща си и Тара. Надяваше се, че се справя поне привидно.
По здрач баща й се оттегли в библиотеката с чаша бренди и тя седна на верандата с Тара да пийнат по едно шери и да се наслаждават на залеза. Бе странно красиво и макар свекърва й да не направи опит да извини Иън или да обясни поведението му, Алена трябваше да признае, че изпитва спокойна топлина да лъха от жената, която естествено е била изумена, че се е сдобила със снаха.
— Животът е толкова странен — рече замислено Тара. — Да стоим тук, както правим сега, е едно от любимите ми занимания. Да гледаме залеза — толкова е прекрасен. А Флорида е последното място, където си мислех, че искам да бъда. Алигатори и диваци — такова бе мнението за това място. — Тя се усмихна и сега изглеждаше особено красива. Меката нощна светлина скриваше всички следи от възрастта на Тара и чертите й бяха хубави и спокойни. — Естествено сега доста харесвам моите родственици „диваци,“ макар и да признавам, че все още мразя алигаторите.