Тя скочи от леглото, за да намери бутилка бренди или нещо, което да й помогне да заспи. Знаеше, че в стаята трябва да има нещо — всичко в Симарон бе перфектно. Наистина Симарон сякаш се плъзгаше като добре смазано колело. Домът бе самото съвършенство — факт, който внезапно й се стори поразителен. Сега тя бе част от това. Красивата къща бе толкова чужда — и изведнъж тя бе женена за наследника на всичко това.
Тя чевръсто отиде до голямото двойно бюро на Иън и затършува, отваряйки всички чекмеджета. Най-горните бяха пълни със сметки, разписки и счетоводни книги, но в най-долното чекмедже отдясно намери това, което търсеше — избор от бренди, уиски и ром, заедно с чаши от масивно стъкло.
— Хм… — замисли се тя.
После чу похлопване на вратата — всъщност по-скоро гръмовно тропане.
— Алена!
Не беше Иън. Беше женски глас.
— Да?
Сидни Макензи влетя като вихър, а зелените й очи просветваха любопитни и весели.
— Алена! Боже мой, колко невероятно! — Сидни застана от другата страна на двойното бюро и седна насреща й. — Не мисля, че наистина вярвах в този брак до този момент, когато те намерих тук! Значи наистина си го направила, оженила си се за братовчед ми. О, боже мой! И той вече те кара да пиеш! Налей нещо и на мен, ако обичаш. Колко възхитително упадъчно! Мъжете вечно си стоят в кабинетите или библиотеките и си пийват уиски, така че и ние спокойно можем да направим същото.
— Уиски да бъде — отсече Алена, наля две чаши и седна на бюрото с лице към камината. Тя отпи от огнената течност, загледана в пламъците. Ако присвиеше очи, пламъците ставаха мъгливи и топли.
— Уиски да бъде? Само това ли ще кажеш? — попита Сидни, като седна на стола срещу нея. — Алена, това изобщо не с достатъчно. Естествено ще трябва да ми кажеш истината и знам, че няма велика романтична история между вас двамата. Иън… е, съвсем не е голяма тайна, че той спеше с надарената мисис Трехорн от доста време. Но чак пък сватба! Той бе почти сгоден за „идеалната войнишка съпруга, много интелигентна красавица“, както бе писал на баща ми. И естествено, Алена, след като съм най-добрата ти приятелка на тоя свят, аз много добре знам, че въпреки отвратителното му поведение, ти бе лудо влюбена в… в…
Сидни, която никога не се боеше да каже каквото й е на сърцето и всъщност изобщо не се боеше от нищо, внезапно млъкна и се загледа побледняла от ужас към вратата. Алена впери поглед в братовчедка си, но Сидни изведнъж стана на крака. Изписка с тънко гласче:
— Иън.
Алена също скочи на крака и се обърна. Наистина бе Иън. Бе дошъл до вратата. Униформата му я нямаше; бе облечен в бяла риза, черни панталони и високи ботуши за езда. Очите му изглеждаха почти черни, като се спряха върху Сидни, а после и върху Алена.
— А, братовчедке, много се радвам да те видя — промълви той на влизане в стаята. — Разбира се, и теб също, любов моя — обърна се той към Алена. — Прекъсвам ли ви? Колко невъзпитано от моя страна. Дами, моля, наслаждавайте се на уискито си. Мисля да сторя същото.
Не беше пиян, увери се Алена, но определено бе сръбнал. Той дръпна стола, от който тя току-що бе станала, като я подкани да седне обратно:
— Седни, мила. Сидни, може би ще си така добра да ни правиш компания.
— Всъщност е късничко — рече Сидни. — Мисля, че трябва да си лягам.
— Сядай, Сидни, и довърши питието си.
Сидни нервно седна на мястото си. Иън си сипа уиски, разгледа цвета му в чашата и седна върху бюрото. Усмихна им се някак мрачно.
— Наздраве, дами. А сега, Сидни, продължи. Ти си най-добрата приятелка на Алена на тоя свят и знаеш, че тя е била влюбена в…?
Сидни седеше много вдървено, отвръщайки на погледа му с неловка тишина.
— Е? — настоя Иън.
— Престани! — каза му Алена. — Нямаш право да се държиш така със Сидни.
— Сидни може да се грижи за себе си — рече Иън остро.
— Аз бях лудо влюбена в Питър О’Нийл — отсече Алена. — Това се канеше да каже.
Сидни възкликна, а после бързо се окопити.
— Иън, цял ден те няма. Мислех, че някой трябва да забавлява новата ти жена…
— Е, благодаря ти, братовчедке — рече Иън дрезгаво, като отново заразглежда питието си. Очите му се спряха върху Сидни.
— Но сега съм тук, за да я забавлявам.
Сидни се изчерви и бързо се изправи на крака. Запъти се да излезе от стаята и Алена бе бясна, готова да се сбие с Иън заради грубото му държане с братовчедка му. Но преди Сидни да стигне до вратата, Иън я извика обратно:
— Братовчедке.
Сидни се спря и се обърна към него.
Иън стана и я приближи. Прегърна я много нежно. За миг Сидни се скова, но после отвърна на прегръдката му и в този момент Алена осъзна, че Сидни сигурно му е толкова близка, колкото и сестра му и че има нещо особено, свързващо всички в рода Макензи. Независимо колко добри приятелки бяха, между тях нямаше кръвна връзка. Алена си оставаше външен човек.