Дори и като жена на Иън.
Сидни я погледна окуражаващо зад гърба на Иън.
— Лека нощ! — рече тя тихо.
И излезе от стаята.
Иън затвори безшумно вратата зад нея, сложи резето и се обърна. Облегнат на вратата, той скръсти ръце и погледна Алена.
Тя отвърна на погледа му от мястото си до бюрото.
— Макензи, нямаше те цял ден. При тези обстоятелства сега не си добре дошъл.
— Наистина ли? — попита той развеселен.
— Да, сър — продължи тя, като неволно ставаше все по-нервна от присъствието му. — Ти направи голямата жертва да се ожениш, а после напълно ме унижи пред семейството си и баща ми.
— Липсвах ли на някой? — попита той меко.
— Предполагам, че баща ми забеляза отсъствието ти.
— А ти?
— Ти се държа невъзпитано…
— Обществена обида, която естествено се наказва с обесване.
— Жалко, че не могат да обесят теб.
Той се усмихна.
— Обществото да върви по дяволите, любов моя. Липсвах ли ти на теб? Ако знаех, че копнееш да си с мен, щях да направя всичко възможно, за да съм на разположение.
Бюрото остана помежду им. Очите му бяха много тъмни и остри, докато я гледаше, а устните му се извиха със странна развеселеност. Тя решително вдигна брадичка.
— Иън, ти ще се връщаш в армията. Сега наистина има много малко време, за да играем тази пиеска. Мога да си отида вкъщи…
— Ти си си вкъщи — рече той меко.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Има места, на които съм сигурна, че предпочиташ да си…
— Вече съм бил на много места.
— Знам това.
— Няма друго място, където да искам да бъда в този момент.
— Чудесно. Нямам представа къде си бил, нито какво е толкова важно, че да трябва да ме правиш на такава жалка глупачка, но ти казвам това с цялото си сърце: остави ме на мира.
— Мадам, предлагам да престанеш да ми заповядваш.
— Чудесно! Връщай се в сеното, върви право в пъкъла. Пукната пара не давам къде си…
Въпреки всичките й усилия да остане спокойна и хладнокръвна, тя се разгневяваше. Но извитата му вежда и острият блясък в очите му внезапно я изнервиха. Тя трябваше да овладее яда си и да се държи разумно и достойно.
— Иън, това става доста нелепо. Няма защо да сме врагове.
— Не съм дошъл да се бия — осведоми я той. Но в тона му се усещаше рязкост.
Беше пил, да. Внезапно тя започна да се страхува от променливото му настроение.
Но той не бе пиян. Изобщо не бе пиян. Тя видя това в очите му, когато я вдигна на ръце, въпреки яростните й протести. Притисна я здраво в обятията си. Тя напразно се опита да се освободи от хватката му. Хвърли я в леглото, подпря се на него с длани от двете страни на главата й. Погледна я с едва сдържан гняв, а очите му сякаш я пробождаха, когато най-сетне заговори:
— Проклет да съм, ако отново спя в сеното. Тази вечер ще спя тук, в стаята си, в къщата си, с жена си. Сегашните ти чувства по въпроса изобщо не ме засягат. Приеми ситуацията или се бий с нея — и с мен — няма значение.
Той се дръпна от леглото и сякаш се извиси над нея.
— Тази вечер ще има само един изход за този брак. Ще получа това, което искам — и жена си.
9
Тя можеше да бъде най-дразнещото човешко същество, което Иън някога бе виждал — продължаваше да се бори, дори когато всяка надежда бе изгубена и никога не би приела поражение под каквато и да било форма.
Тя бе свикала да прави това, което пожелае, колкото и да е опасно. И на него му бе омръзнало до смърт да слуша, че е била влюбена в нахакан фукльо като О’Нийл. Все още искаше да разкъса Питър О’Нийл на парчета.
Може би бе невъзпитано да не се мерне цял ден. Но го бе обхванала болезнено силна носталгия и изглеждаше важно да прекара известно време с роднините си — далеч от булката, която разпалваше едновременно яда и страстта му.
Бяха прекарали деня навън в една от старите индиански колиби близо до Симарон — Иън, Джеймс, Джулиън, Джером и Брент. Накрая бащата на Иън се присъедини към тях и те пиха бренди, приказваха и се смяха на случки от едно време. Джеймс и Джарет си припомняха войната, смяха се на рибарски случки, първата среща на Иън с алигатор, красотата на всичко около тях. Денят бе хубав, но Иън все още усещаше странна болка. Никак не помагаше и фактът, че тази опърничава жена, с която се бе сдобил — колкото и да бе хубава — го пращаше да спи в сеното.
Въпреки това като я гледаше, тя го заинтригува, понеже започна да играе нещо ново. Изправи се и седна сковано, загледана в него с колена, свити до гърдите й и сключени около тях ръце, а косата й се спускаше свободно по гърба й на дълги, гъсти вълни с цвят на ярко слънце. Този ангелски оттенък обрамчваше нежното й лице, а малката й брадичка бе вирната високо.