— Иън?
— Не.
— Не, какво? — избухна тя. — Още не съм казала нищо.
— Не, няма да си тръгна. Можеш да се биеш оттук до края на полуострова.
— Ти не разбираш. Аз съм страшно изморена.
— О? — каза той леко развеселен, като се извърна от нея и седна на бюрото, за да си свали ботушите. Гласът й вече не бе предизвикателен. Определено имаше нотка на високомерие, но бе и някак умолителен.
Тя кимна сериозно.
— Искам да кажа, че трябва да признаеш, че последните два дни бяха изпълнени със събития. Уморена не е точната дума. Всъщност съм изтощена… — гласът й се провлачи и секна, като го видя да става, да сваля сакото и ризата си, а после и панталоните. Очите й се вдигнаха към неговите, като се спряха само за миг, за да обходят голото му тяло, разшириха се и се върнаха на лицето му. Тя бе красиво поруменяла на фона на чисто бялата бродирана нощница, която носеше тази вечер и Иън знаеше, че се е уверила с бързия поглед към анатомията му, че той определено е дошъл с намерението да я държи будна известно време.
Алена се страхуваше — не толкова от това, което щеше да стори той, а от това, което можеше да изпита тя. Иън я погали с опакото на ръката си.
— Има една стара поговорка, любов моя и съм ти казвал, че ще се окаже вярна: на каквото си постелиш, на това ще легнеш. Е, мисис Макензи, това е постелята.
— А аз съм малко удоволствие.
Той се засмя, осъзнал нещо друго. Бе я обидил. Той повдигна брадичката й нагоре.
— Добре… всичко това бе доста ново за теб. Предполагам, че този път ще си изключително съкровище.
Тя дръпна брадичката си.
— Иън…
— Алена, няма да ме разубедиш да спя с теб тази вечер.
Тя яростно се намръщи, като избягваше да поглежда към тялото му до нея.
— На бюрото ти има бутилка уиски — рече тя. — Сигурен ли си, че не искаш да извикам роднините ти тук за още няколко пиянски наздравици, за да започнем нощта?
— Сигурна ли си, че не ти се ще да извикам Питър О’Нийл тук?
— Може би ще е по-добре да имам прекрасен женен любовник, отколкото обиден деспотичен съпруг! — заяви му тя, като се накани да скочи от леглото.
Тя се отскубна от него и тръгна да скача от леглото. Беше много бърза. Както и той. Иън се хвърли върху леглото и хвана ръкава на нощницата й. Чу късането на плата и се оплете в нощницата, докато той я разкъсваше от тялото й. Хвана я здраво за краката. Възседна я и тя лежеше заклещена, дишаше учестено, а кръвта биеше в гърлото й. Една мъничка синя вена прозираше през белоснежната плът на гърдите й. Очите й бяха искрящо златисти на угасващата светлина на огъня, като срещнаха неговите. Подобно на котка тя сякаш прегъна лапи, докато ръцете и ноктите й се опряха на гърдите му.
— Трябва ли отново да правим това? — прошепна тя.
Той меко се засмя.
— Трябва.
— Защо? — попита тя с широко разтворени присвяткащи очи.
— Защо ли? — въпросът го накара да замълчи. Тя го бе попитала сериозно. — Защото… мъжете се любят с жените си.
— Изглежда, че в живота мъжете по-често се любят с любовниците си! — възкликна тя.
Тя бе сърдита, помисли си той. Сърдита, защото днес бе наранил неимоверната й гордост. Не бе го сторил нарочно, но огънят, който гореше в нея сега, я правеше още по-изкусителна.
Той я изгледа и внезапно си спомни думите, с които веднъж я описа Питър: узряла, пищна. Заболя го, като си помисли за Питър и Алена.
Пищна…
Долината между гърдите й. Той сведе глава и докосна плътта там най-напред с устни, а после с върха на езика си, като прокара гореща, мокра линия между тях.
Гърдите й. Устата му се устреми към тъмнорозовото зърно, езикът му го облиза, като накара върха му да щръкне. С глава до гърдите й той усещаше силното биене на сърцето й. Тя лежеше толкова неподвижно, без да протестира, без да мърда. Той леко се надигна над нея. Очите й бяха здраво стиснати, лицето й бе побледняло, устните й леко раздалечени, а дишането — учестено. Той се усмихна и притисна устни в шията й. Обви гърдите й с длани, отново започна да ги гали с език и леко да ги хапе. Плъзна ръката си надолу по цялото й тяло, толкова чувствено омагьосан, че забрави за миг коя е тя и дори факта, че му е жена. Наслаждаваше се на финото й изваяно тяло, галеше я, милваше я, докосваше я, притискаше се в нея. Плътта й гореше копринено мека срещу неговата. Треперещ от възбуда, той я докосваше с края на пръстите и с крайниците си, усети всяка нейна извивка с цялото си тяло. Отново се надигна над нея, целуна я. Очите й все още бяха здраво стиснати, но устата й се разтвори, за да посрещне милувката му и той се поколеба само за миг, докато треската му се поуталожи. Той се отмести, за да може да я гледа, като я целуваше през цялото време измамно бавно и нежно, докато пръстите му се разхождаха също толкова нежно по цялото й тяло. Устата му стана по-дръзка, езикът се стрелваше навътре, въртеше се, докосваше нейния, изтръгваше лек стон от гърлото й. Докосването му също стана много по-нападателно, дланта му се въртеше върху мекия рус триъгълник между бедрата й. В собствената си плът усети пулсираща жажда. Плъзна ръка между бедрата й, а тя ги стисна. Той се помести така, че да раздалечи крайниците й с тежестта на собственото си тяло. Очите й се отвориха с внезапно осъзнаване и протест. Тя трепереше силно, загледана в него, а после отново затвори очи и се вцепени.