Послушната съпруга. Тя не се бореше, а търпеше.
Той се усмихна, като я наблюдаваше няколко дълги секунди. Очите й останаха затворени, дишането й — леко. Лежеше толкова неподвижно…
Той се спусна по-надолу, отново оставяйки влажни следи от целувки по шията и гърдите й. Милваше плътта й, смучеше я, като се спусна още по-надолу, галеше гърдите й, докато местеше устата си по ребрата, кръста и пъпа й. Спусна се още. Лежеше точно между бедрата й. Вгледа се в бледото й лице, преди да я раздели с пръсти и да се впусне в най-интимната целувка с изкусителната ласка на устата си и изгарящото течно пронизване на езика си.
Очите й рязко се отвориха. Тя нададе отчаян, изумен възглас. Заизвива се, за да се освободи, но успя само да се доближи по-плътно до него. Той хвана ръцете й, а пръстите му се свиха срещу тях, докато продължаваше да гали и да съблазнява, усещайки лудешкия трепет у нея, който предизвика експлозивен огън у самия него. Всяко нейно извиване го възпламеняваше още по-силно, докато не започна да пулсира от болка. Но той продължи, като я възбуди дотам, докъдето посмя.
Най-накрая се надигна и проникна в нея с трескава страст. Задавен хлипащ звук се изплъзна от устните й, очите й бяха отворени, замъглени, блуждаещи. Дланите й паднаха върху гърдите му, а после пръстите й се впиха в раменете му. Тя лежеше трепереща, а после се притисна в него, когато той я обви плътно около себе си, влизайки все по-дълбоко в нея. Видът й, усещането и ароматът й бяха почти нетърпимо опияняващи. Той се бореше да запази скоростта си, докато…
Тялото й се изопна, скова се. С лице, притиснато в рамото му, тя извика и крайниците й изтръпнаха; изгаряща течна топлина обви члена му, докато се движеше дълбоко в нея.
Той се оттласна и силно потръпна, изумен от експлозивната сила, която оргазмът й бе предизвикал у самия него. Дяволски приятна горещина го опари и той свърши, като продължи да се движи по-нежно в нея, докато и тя се изпълни с живеца на любовта им. Той се плъзна до нея, като я притегли до себе си. Алена се вкамени, Иън настоя. Вдъхваше наситения аромат на косата й.
И си спомни с внезапна яснота, че бе разрешил на Теди да вземе дъщеря си със себе си, когато отпуската на Иън свърши.
Можеше ли да я остави? Можеше ли да издържи на това сега, когато току-що бе разбрал колко силна жар може да разпали тя у него? Погали косата й. Тя се опита да се дръпне и той осъзна, че тя тихо плаче.
Напълно объркан, той я притисна по гръб, за да срещне погледа й.
— Какво? За бога, знам, че не съм те наранил.
— Иън, моля те! — прошепна тя, а златистите й котешки очи проблясваха. Гласът й прозвуча сериозно, вече не разиграваше театър. — Моля те, само…
Той докосна страната й.
— Алена, не съм глупак и признавам, че имам известен опит! Не съм ти причинил болка. Всъщност смея да кажа, че на теб ти хареса това, което се случи между нас.
— О, ти никога няма да разбереш! — извика тя.
Озадачен, той й позволи да се извърне от него. Подпря се на лакът, галейки гърба й с опакото на ръката си. Тя потръпна от докосването му.
— Ти просто вземаш… всичко! — прошепна му тя.
Той се усмихна, усетил как в него се заражда нова нежност към нея. Тя не можеше да е ядосана или наранена, щом му отвърна.
— Алена, ти си моя жена.
— Въпреки това не е редно. Ти не ме… обичаш.
— А, ето какво било! Е, скъпа съпруго, ти също не ме обичаш — промълви той. Усети как тялото му се изопва от раздразнение, като се питаше дали тя не мечтае за такива чувства в обятията на друг мъж.
Но тя не се опитваше да го мрази, просто бе млада и не бе свикнала с любовните игри.
Той решително я обърна към себе си. За пръв път златните й очи бяха отворени и уязвими, нежното й лице бе просто красиво, а страните й бяха влажни от сълзи.