Той й помогна да слезе от Сейбъл, а после рече:
— Почакай тук за минута.
Иън излезе от оборите и забърза към къщата. Откри брат си и Джером дълбоко замислени над партия шах. Джулиън го осведоми, че родителите му и останалата част от семейството са отишли да вечерят у най-близкия им съсед, Робърт Трент.
— Трябва ли ти нещо? — попита Джулиън.
— Да, искам и двамата да стоите далеч от вира през следващите няколко часа — каза им Иън. — И никакво изскачане иззад скалите.
— Стига, Иън, много добре знаеш, че се озовахме там по случайност.
— Да, знам. Но сега ще съм ви много благодарен за малко уединение.
Джером, загледан в шахматната дъска, държеше главата си сведена и се усмихваше.
Двамата останаха с приковано внимание върху шахматната дъска, когато Иън ги напусна. Той намери Алена застанала до обора, където я бе оставил и прехвърли ръка през кръста й.
— Хайде.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
Като стигнаха до вира, тя стоеше на дистанция от него, застанала напълно неподвижна, докато той седна на дънера, за да свали ботушите и чорапите си.
— Какво правиш? — попита го тя неспокойно.
— Отивам да поплувам. Не можем да гоним прилива, наистина, но пък за сметка на това няма сол.
— Да не мислиш… о, сигурно се шегуваш, негодник такъв! — възкликна тя. — След всички неприятности, причинени от този ужасен вир…
— Не вирът, скъпа моя, причини неприятностите. Хората ги причиняват. Но след като вече сме се забъркали в такива неприятности, не ти ли се струва нелепо да не се възползваме от вира?
Тя поклати глава.
— Някой може да дойде.
— Никой няма да дойде.
— Откъде знаеш?
— Погрижих се за това.
— Аха! Колко успокоително! Погрижил си се хората да знаят, че възнамеряваш да…
Той повдигна вежда.
— Да поплувам?
Тя се извърна, убедена, че той й се подиграва. Той скочи от дънера, бързо се озова зад нея и я вдигна в ръце.
— Иън… — запротестира тя с ръце срещу гърдите му.
— На теб ти липсва водата — сама го каза. Можеш да влезеш с дрехите си — или без тях.
— Иън…
— Предупреждавам те, че това е последната ми нощ вкъщи и няма да разреша да ми отказват.
Тя внезапно потрепери, а от очите й струеше странно изражение.
Той я свали на земята, като се зае със сложните копченца на роклята й. Алена бе много неподвижна и приемаше помощта му, докато всичките й дрехи паднаха скупчени в краката й.
Слънцето залязваше. Красивите му цветове над хоризонта се спускаха върху голото й тяло с ослепително сияние. Чувственото съвършенство на тънката й млада снага отново превзе сетивата му и в очите му сигурно пламна нещо хищническо, защото тя внезапно се втурна да бяга от него и се гмурна във вира.
Бе невероятна плувкиня. Изчезна в дълбините, докато той свали последните си дрехи и скочи след нея. Тя бе бърза и Иън трябваше да положи всичките си усилия, за да я настигне. Бе гъвкава и уверена, като успяваше да избяга от него няколко пъти, преди най-после да я хване здраво. Пръстите му се вплетоха в косите й, устата му се впи в нейната, докато оттласкването му ги извади на повърхността. Лекото докосване на бедрата и гърдите й в плътта му бе толкова интензивно, че бе почти непоносимо. Той нададе дълбок гърлен стон, докато езикът му жадно поглъщаше медената сладост на устата й и той се прокле хиляди пъти заради обещанието, което бе дал на Теди.
Устните му най-после се отделиха от нейните. Пръстите му се спуснаха по гръбнака й, а дланите му се притиснаха към задните й части, за да я приближат още повече към слабините му.
— Иън, трябва да поговорим.
— За?
Като плуваше на място, тя пое въздух и после бързо заговори:
— Иън, ако ще се местиш от място на място, наистина те моля да направиш едно нещо: позволи ми да остана с баща ми. Аз съм всичко, което има. Той се нуждае от мен.
Той се взря в нея, доволен че залязващото слънце, сега аленочервено, светеше в нейните, а не в неговите очи. Смътно си припомни обещанието на Теди, че няма да каже на Алена за съгласието на Иън тя да се върне вкъщи. Иън сам трябваше да й го съобщи.
Той не го бе направил.
Интересно.
— Аха… Искаш да идеш с Теди, защото не ти се остава в толкова ужасно място като Симарон, нали?
Тя се изчерви, но не отстъпи от позицията си.