— Не мразя Симарон.
— Така ли? — попита той.
Погледът му върху нея бе толкова настоятелен, че тя сведе очи.
— Бях ядосана, като казах това. Не мразя дома ти, а родителите ти са очарователни.
— Каквато можеш да бъдеш и ти, когато искаш нещо — промълви той.
Виждаше гнева да проблясва в очите й, но тя го овладя и бе доста интригуващо да гледаш как мислите препускат по чертите й. Тя мразеше този факт, но се бе сдобила със съпруг, който според всички имаше право да диктува бъдещето и местонахождението й.
— Теди е сам-самичък без мен — рече тя.
Той я изгледа остро. Теди не бе съвсем сам.
— Е, добре, не съвсем. Има работници, естествено, както и прислуга, но… той се нуждае от мен.
Косата й бе пригладена назад и откриваше прекрасното й лице. Очите й бяха течно злато. Той огледа класическата елегантност на чертите й и после усети как погледът му се спуска надолу, спирайки се на повдигането на гърдите й под водата. Зърната й бяха бледорозови, сега втвърдени от хладната вода в изумителни малки връхчета.
— Ами ако и аз се нуждая от теб? — попита той дрезгаво.
— На теб не съм ти нужна. Ти дори не ме искаш кой знае колко.
Очите му присветнаха и изглеждаше, сякаш всяка педя от тялото й бе поаленяла.
— Глупости.
Тя нетърпеливо поклати глава.
— Ти искаше друга жена, получи мен. След като толкова много бракове са нагласени, както ме уведоми, предполагам, че най-вероятно ме смяташ за заменима с всяка млада жена, с която можеше да се окажеш обвързан. Само дето ти си Иън Макензи, разбира се, и обикновено на теб не ти налагат нищо, което не желаеш. В този случай чувството ти за дълг продиктува желанията ти.
— Така ли смяташ? — попита той и отново протегна ръка към нея, внезапно изпълнен със страст. — Грешиш, мадам. В никакъв случай не си заменима.
Тя възкликна, изненадана от внезапната му ярост.
— Влюбена ли беше в О’Нийл?
— Не! — възкликна тя. После извика: — Да! — и поклати нещастно глава. — Мислех си, че съм, но той се държа толкова подло. Иън, кълна ти се пред бога, всичко, което съм изпитвала към Питър спря в мига, когато обявиха годежа му. Никога не съм имала намерение да се срещам с него. — Внезапно тя стисна ръката му умолително. — Иън, моля те, разреши ми това и се кълна, че ще ти бъда вярна до смърт. — Внезапно в очите й се разгоря гняв. — Освен това ти се връщаш при тази жена, за която си смятал да се ожениш. Можеш поне да ме оставиш с толкова невинен човек като собствения ми баща! О, това е толкова нечестно!
— Наистина, но се боя, че така е устроен светът — вежливо й напомни той.
— Иън, моля те, не ме измъчвай сега. Отговори ми.
— Да те оставя да се върнеш в дивия пущинак…
— Чичо ти замина за Чарлстън, но Джером ще е много близо. И семейство Малой, братовчедка ти Дженифър и мъжът й, са най-близките съседи на дома ми и… — Тя се спря, а после добави със странна горчивина: — Всички те са мои приятели, но и твои кръвни роднини, така че съм съвсем сигурна, че дори да кихна в грешната посока, ти незабавно ще узнаеш за това.
— Баща ти е почтен човек.
— Тогава какъв е проблемът?
Той се усмихна.
— Може да съм имал намерение да те водя със себе си. Сега имам жена и толкова малко, с което да я запомня.
Тя отново се изчерви и промълви:
— Аз съм във вира, нали?
— Това е добро начало.
От нея се изтръгна въздишка на нетърпение и тя заплува край него. Иън я хвана през кръста и я притегли към себе си, с гръб, долепен до гърдите и бедрата му, а главата й стигаше под брадичката му.
— Не знам какво искаш! — прошепна тя разгорещено. — Прекарахме всички нощи — никога, никога не съм се възпротивила и ей толкова…
Той меко се засмя, отново опиянен от близостта й в хладния вир, усетил жарта на тялото й до своето.
— Ако си спомням добре, в началото май имаше нещо като съпротива. Но въпреки това… бяха хубави нощи. Просто искам… още.
— Още?
— Аха. Искам да си тръгна с чувство на… сигурност. Да усещам, че жена ми не би могла да бъде изкушена от някой предишен любовник — или който и да било друг — тъй като е запленена от всичко, което е намерила в мен.
— Иън, ти си жесток.
— Любов моя, не съм искал да бъда. А и ти не изглеждаш запленена.
— Но съм! — запротестира тя. — Наистина.
— Наистина.
Той отхлаби хватката си, като я обърна към себе си, без да я изпуска от обятията си. Улови ръката й, а силните му крака продължаваха да порят водата, за да ги задържат над повърхността. Прекара дланите и пръстите й по протежение на гърдите си, като обви пръстите й върху пулсиращата си ерекция. Първоначалният й възглас — сякаш й подадоха нещо отвратително като отровна змия — съвсем не бе „запленен“ звук. Но тя бързо се съвзе. Златистите й очи бързо срещнаха неговите, невероятно разширени от изумление и изненада, но трепереща, тя зарови глава в рамото му и тялото й се притисна в неговото, докато започна да…