Експериментира.
Ръката й се задвижи по члена му с инстинктивна ласка. Пръстите й милваха плътта му във водата. Той изстена дълбоко, гърлено, когато тя посегна по-надолу, хвана топките му и започна да ги гали, нежно, колебливо, а после все по-уверено…
Той забрави да плува на място. Потънаха надолу. Хвана я за раменете и изтегли и двама им нагоре. Няколко силни плясвания с крака ги доведоха до брега и той бързо я просна по гръб. Целувката му бе почти насилствена, когато устата му я намери, докосването му превземаше вдлъбнатините и извивките на тялото й, като вкусваше топлината на плътта й под хладните водни капки върху нея. Започна да ги целува, да ги гали… да ги пие от нея… от гърдите й, от вдлъбнатините на хълбоците й, от бедрата й, между тях…
Рязкото поемане на въздух отново го накара да се качи върху нея. Очите й срещнаха неговите — замъглени, златисти и все така предизвикателни. Пръстите й галеха косата му, устните им се докоснаха и се стопиха в неговите в огнена експлозия, в която тя отвърна с всичката жар, която получи. Пръстите й обвиха раменете му, галеха гърба му, задника, гърдите. Ноктите й го драскаха, после ръката й отново се спря върху него, докато изгарящата сладка жар на целувките й заваля върху гърдите му…
През него мълниеносно премина мъчително желание, той я притисна назад, нахлу в нея. Слънцето, спускащо се от небето, се превърна в нажежена страст, която изгори пейзажа и плътта им. Под него тя се срещна с бурята на ритъма му, възседна светкавицата на жаждата му.
Слънцето се скри в земята с последно изригване на ярко пламнали лъчи. Той усети някакъв трепет у нея, сладко неуловим, и я притегли плътно към себе си, смъквайки тялото си от нея, докато тъмнината се сгъсти и нощта се спусна над тях. Тя стоеше много неподвижна срещу него, а топлината на телата им все още им стигаше. Той остана изненадан от нежността, която изпитваше към нея, докато тя лежеше толкова доверчиво до него. Приглади назад мократа й коса с нежен, приспивен жест, като гледаше как нощта превзема небето.
Явно жестът му наистина бе приспивен, помисли си той след малко с някакво иронично веселие.
Бе я приспал.
Последната му нощ…
Нямаше значение. За момента той бе доволен да усеща тялото й до своето. Косата й, изсъхваща, се виеше върху гърдите му в нежни къдрици.
Той се постара да я намести върху себе си възможно най-удобно. Ръцете му бавно се обвиха около нея.
Дивата, дяволита… невинна дъщеря на ботаника.
Жена му.
Алена отвори очи и осъзна, че е нощ — и че тя е просната върху съпруга си.
Той не спеше, осъзна тя, а гледаше в нощта. Внезапно се почувства благодарна за сенките, спуснали се върху им.
Въпреки това нощта започна да захладнява в мрака. Там, където тялото му покриваше нейното, Алена бе топла. Но въпреки това се чувстваше разтърсена, трепереща вътрешно. Бе толкова плашещо да има такова силно, отчаяно усещане. Тя си оставаше изумена от начина, по който той я караше да се чувства, от силата на емоциите, събудени от тази близост, която продължаваше да изглежда толкова нова и странна. Всеки път, когато се любеха, отначало си мислеше, че той иска това, което тя не иска да даде, но грешеше. Някъде сред всичко случило се нещата се бяха променили. Сега изглеждаше, че звукът на гласа му можеше да възбуди топлина у нея, най-лекото докосване на пръстите му можеше да възпламени огън, а когато я притиснеше на земята, на нея отчаяно й се щеше да усеща вечно жарта на желанието му. Не й харесваше да се чувства като отнесена от вихър. Не искаше да го желае, изобщо не искаше да се нуждае от него. Бракът й даде името му и спаси репутацията й, даде й невероятна почит. В известен смисъл я постави под властта му, насила предизвика тази близост помежду им. Но това, което бракът не й бе дал бе…
Уважение. Привързаност.
Любов. Тя потрепери и се надигна.
— Иън…
— Връщаме се в къщата — рече той, като се изправи бързо и грациозно, и внезапно я накара отново да почувства студ. Той бе научил доста неща от индианците в Евърглейдс. Можеше да се движи абсолютно безшумно, със зашеметяваща пъргавина. Тя знаеше от първа ръка, че фехтуваческите му умения са първокласни.
Със сигурност би бил много опасен противник.
Тя не бе негов противник, каза си Алена. Беше жена му.
Той бе планирал да се ожени за друга. Може би това я превръщаше в по-голям противник, отколкото можеше да си представи.