Иън се върна с дрехите си там, където тя бе седнала свита на брега.
— Студено ти е. Връщаме се бързо вкъщи.
Тя се изправи и облече ризата си, а после го остави да завърже корсета й. Нахлузи през главата си изумруденозеления си костюм за езда и изведнъж не можа да се сдържи и се усмихна.
— Това пък защо беше? — полюбопитства той.
— За пръв път, Макензи, аз чувствам, че владея положението. Аз съм облечена, а ти не.
Той вдигна вежда ухилен.
— И си мислиш, че това ти дава предимство?
— Би могло.
— При какви обстоятелства?
Той я погледна с такава арогантна, нахакана мъжка самоувереност, че тя просто не можеше да пренебрегне такова предизвикателство.
— Когато се окаже, че трябва да вървиш до Симарон… без гащи! — осведоми го тя сериозно.
— Какво? — попита той с глава, наклонена от любопитство и плътен глас с предупредителна нотка.
Тя се засмя и мина край него, като грабна дрехите му и се втурна да тича.
А тя наистина можеше да тича. Със или без обувки.
Бе дъщеря на баща си. Бе се научила да припка над мандрагорови корени и мокър пясък, през плитки води и гъсти шубраци и храсталаци. Отначало се зарадва, че го е оставила да й диша праха.
— Алена Макман, върни се тук с нещата ми! — извика той. Тя продължи да бяга, като обмисляше възможността да му върне дрехите — след като стигне до края на пътеката, излизаща при моравата, естествено.
Той бе бърз като дива котка, точно толкова гладък, уверен и мускулест. Виждаше се краят на пътеката. Обърна се и забеляза, че той наистина е точно зад нея.
— Боже мой, най-добре веднага се облечи! — извика тя, като хвърли вързопа с дрехите му зад себе си.
Той дори не трепна. Изглежда тичаше след нея. Внезапно бе хваната и просната под него. Тъмните му очи бяха над нейните, предпазливо оценяващи, но една усмивка заигра по устните му и той бе едновременно задъхан и засмян. Тя също бавно се усмихна и сега й се щеше да е облечен и да не бе отмъкнала дрехите му.
— За малко да те победя и да те поставя в много трудна ситуация — уведоми го тя скромно.
— За малко, но не успя. И внимавай, красавице. Никога няма да успееш да ме победиш. Просто няма да го позволя.
— Нима? — попита тя сладко.
— Тази вечер би трябвало да си очарователна — напомни и той меко. — Да ми влияеш, да ме манипулираш така, че да се подчинявам на волята ти. Дотук се справяше чудесно, но след като захладня, няма да е зле да бъда повлиян и манипулиран пред огън със сладко греяно вино, не мислиш ли?
Той се усмихна с дълбока, нежна усмивка. И тя си помисли, че когато й се усмихне по този начин, не можеше да има по-поразителен мъж в целия свят, с толкова грубо изсечени черти и въпреки това толкова красив. Иън стана и сърцето й се разтуптя, понеже бе толкова поразителен, толкова строен, мускулест и въпреки това стегнат и загорял, че жилите и мускулите му се открояваха на златните отражения под луната при всяко негово движение.
Той протегна ръка към нея и й помогна да се изправи, а после се обърна, събра пръснатите си дрехи и бързо се облече.
Те се върнаха в къщата, без никой да ги види и да ги спре. В стаята си Иън просна одеялата пред огъня, наля бренди и на двамата, а после бавно и грижливо отново я съблече, преди да я притегли към себе си. Сега не изглеждаше да бърза особено. Огънят пукаше, а брендито изглеждаше топло и ароматно.
— Недей отново да заспиваш върху мен — прошепна меко той.
— Има ли някакво значение?
Той се замисли за миг над въпроса.
— Не — отвърна й.
Положи я на пода и я целуна. Нежно, дълбоко, жадно, възбуждащо. Устните само леко докосваха кожата й. Ръцете му се движеха по тялото й пред огъня и той изглеждаше запленен дори само да я докосва. Златистоалените пламъци на огъня сякаш подскачаха и танцуваха, докосваха я, стопляха я, натрупваха горещина и чувство, което бързо възпламени нещо у нея. Тя не можеше да лежи неподвижно, а се пресягаше към него, търсеше устните му, когато той я възбуждаше. Опитваше се да забави ръката му, когато докосването му станеше прекалено нападателно. Започна да диша неравномерно. Тя преплете тяло в неговото, без да я е грижа докъде стига одеялото. Нетърпелива да получи целувката му, нетърпелива да го докосне на свой ред, нетърпелива да го гали и милва…
Както той я бе научил днес.
Тя го докосна, като междувременно страстно търсеше устата му. Брендито заличи задръжките й. Тялото й се изви насреща му, а гърдите й се търкаха в неговите. Устните й се плъзнаха по гърлото и гърдите му, като през цялото време се движеше срещу него. Целуваща, галеща.
Доста изненадващо се оказа вдигната, загледана надолу в него, и после бавно-бавно бе спусната…