Антъни вече бе седнал на специален стол за деца, който Теди му бе измайсторил и радостно удряше с шапката си по масата. Джен приглади косичката му и застана зад Алена, за да види как Теди Макензи безгрижно пренебрегна поканата за обяд.
— Но пък Теди поне е доста симпатично твърдоглав — рече Дженифър.
Алена поклати глава с раздразнение, като погледна към нея.
— Баща ми наистина е душа човек — но твърдоглав като скала!
— Е, може да се каже, че просто има страхотна способност да се концентрира — утеши я Дженифър. — Искаш ли да се разходя и да го доведа? — попита тя.
— Не, не се безпокой. Остани с Антъни. Аз ще ида.
Алена се радваше на компанията на Дженифър. Можеше изобщо да не види съпруга си — и понякога наистина й се струваше, че бракът й е бил само странен сън — но откакто се бе върнала от Симарон, бе станала по-близка от всякога с Джеймс, Тийла, Джером, Сидни, Дженифър и Лоурънс и бебето им Антъни. Беше си в къщи от почти четири месеца. За това време бе станала особено близка с Дженифър. Джеймс и Тийла не пропускаха да я посетят поне веднъж на няколко седмици, Сидни се отбиваше най-малко веднъж седмично с Джером, но Дженифър, чиято къща бе на не повече от пет мили, идваше кажи речи през ден, а когато не можеше, Алена й отиваше на гости.
Дженифър бе с десетина години по-голяма от нея и в миналото се бе грижила за по-малките си братя и сестра — както и за братовчедите си — така че от малка Алена бе силно привързана към нея. Въпреки всичката болка и кръвопролития, които бе преживяла като малка, докато бе живяла сред народа на майка си и бе бягала от армията на белите, Джен имаше способността да гледа на света безпристрастно. Никога не бе преценявала хората според расата, цвета или възгледите им, а обичаше дома си в пущинака, защото я държеше далеч от онези, които го правеха.
И макар с готовност да признаваше, че има приятели сред военните, тя презираше униформата, носена от федералните сили. Войниците почти я бяха убили, когато бе съвсем малка и само намесата на Тара Макензи бе спасила живота й.
Но Дженифър обичаше много братовчед си Иън и няколко пъти спомена това пред Алена, за да не направи грешката да се оплаква от брака си пред нея.
Всички бяха приятели от по-рано — много близки приятели. Но именно бракът на Алена с Иън я бе превърнал в част от семейството.
Дженифър бе висока, със силно изразени, красиви скули, екзотични бадемови очи и тежко руно от лъскава тъмна коса. Съпругът й Лоурънс бе гмуркач, който се спускаше в морето да вади неща от потънали кораби, и буквално попаднал на нея, докато плувал в залива Бискейн. Първоначално Лоурънс си мислел, че тази област е изолиран ад, но през погледа на Дженифър бе започнал да гледа на всичко с други очи. Подобно на Теди и на семейство Макензи, сега той ревностно пазеше уединението си край брега. Джеймс им бе дал земя като сватбен подарък и сега те садяха захарна тръстика, за да допълват доходите на Лоурънс от гмуркането. Бебето Антъни имаше бадемовите очи и маслинената кожа на майка си, съчетани с русата коса на баща си. Малко над две годинки, сега той не само пъплеше навсякъде, но вече припкаше и бърбореше по сто думи в минута. Алена много му се радваше.
Особено сега.
С внезапно потръпване Алена грабна шала си от малката закачалка от вътрешната страна на вратата.
— Какво има? — попита я Джен. — Добре ли си?
— Да, да, естествено — рече Алена бързо. — Просто баща ми… нали знаеш!
— Е, докато доведеш баща си, може да се сдобием с още компания. Виж, мисля, че брат ми се задава — Дженифър засенчи очите си от слънцето и погледна на север към залива.
Алена проследи погледа й. Видя малка платноходка да се движи към тях, а платното се издуваше от вятъра. Лодката бе добре направлявана и сякаш летеше по водата.
— Трябва да е Джером — съгласи се Алена. — Той прати известие по последния войник, дето мина оттук, че вероятно ще намине днес. Скоро ще плава към Сейнт Августин, а после към Чарлстън и ще вземе малко плодове от баща ми със себе си, за да ги продаде на пазарите там. Толкова се радвам, че пристига. Баща ми доста харесва брат ти, както и мъжките разговори! Може би дори ще успея да го доведа тук да хапне.
— Хм — измърмори Дженифър, а после се намръщи. — Всъщност изглежда, че компанията може да е по-голяма. Виждаш ли — ей там, между мангровите дървета. Задава се още една малка лодка. Виж, вече е по-близо. Няма издути платна — изглежда е свърнала към залива от малкия пролив там.
— Може би двама войници или моряци, които са се запътили към поста на Кий или долу към Форт Тейлър — предположи Алена. — Може би е писмо от… — тя се спря и хвърли поглед към Дженифър. — Може би е писмо от Иън — рече тя безгрижно. — Може би трябва да поискаме да сложат още прибори и да предупредим Лили и Бела, че ще трябва да нахраним повече гърла, отколкото сме предвидили.