Теди твърдеше, че те имат късмет, дето са толкова далеч от всичко, което става. Докато повечето хора смятаха, че страната ще се раздели на две и двете страни ще решат, че това е неизбежно, след като не могат да се спогодят по някои въпроси, Теди смяташе, че определено ще има война.
Като наближи баща си, бе изненадана от внезапния пронизителен писък на някаква птица. Може би заради начина, по който прозвуча в кристално ведрия летен ден, може би заради острата самота на писъка. Но нещо в този звук внезапно я накара да потръпне от хлад въпреки пронизваща горещина на деня. Тя се спря и се загледа в небето, разтревожена от внезапното лошо предчувствие, което я изпълни.
Джером ги бе предупредил да си отварят очите. И те внимаваха. Всяка нощ баща й оставяше двама мъже на пост. Но сега работниците му бяха на полето и жегата ги бе направила по-малко бдителни. Дори къщната прислуга се движеше по-бавно напоследък.
В шкафа в кабинета имаше заредени пушки. Френските саби за дуел на Алена бяха срещу тях. Но тя не смееше да се върне в къщата. Ако имаше проблем, Дженифър щеше да иде за пушките. Дженифър можеше да се цели като професионален стрелец.
Птицата отново нададе пронизителен крясък. Бризът сякаш утихна, а после прошумоля с предвестие за опасност.
— Тате? — извика тя. Стори й се жизненоважно да стигне до него. Тя се затича.
Някой друг също бягаше. Внезапно над лимонената горичка на Теди птиците се разлетяха и двама мъже скочиха от прикритието на дърветата, като се насочиха на юг към плитчините между тях и полуострова. Движенията им бяха тромави и непохватни. Бяха облечени в тъмни, мръсни, окъсани дрехи и двамата имаха дълги коси и груби, сплъстени бради.
Алена ги загледа ужасена, като осъзна, че бягството им бе толкова трудно, понеже са в окови. Бяха оковани за китките и глезените, но бяха разбили веригите в средата, което им позволяваше известна свобода, докато продължаваха да влачат тежките синджири. Веригите дрънчаха и стържеха, докато бягаха, като издаваха шум, който бе толкова заплашителен, колкото и разтърсващият крясък на птиците. Алена внезапно осъзна, че се е вцепенила, загледана в мъжете.
След това чу викове, идещи откъм залива. Тя се обърна. Малката лодка, която двете с Дженифър бяха видели да се задава откъм островчето, бе стигнала до тях. Трима войници излязоха от нея, нагазиха в плитките води и се втурнаха към сушата.
— Спрете! — извика един от тях.
Тя отново се обърна. Те стреляха по каторжниците. Мъжете не обърнаха внимание на заповедта и продължиха да бягат.
— Какво, за бога… — извика Теди Макман с висок и гневен глас.
Но думите му бяха прекъснати от внезапно отекналите изстрели, докато войниците стреляха по окованите мъже, които също бяха въоръжени. Те инстинктивно се наведоха при звука от стрелба, после се обърнаха и отвърнаха на огъня.
— Почакайте! — извика невярваща Алена. — Спрете!
Но войниците продължиха да стрелят. Бяха толкова настоятелни в преследването си, че сякаш не забелязваха факта, че тя и баща и са в средата на престрелката им.
— Какъв прекрасен ден — рече Иън.
Той се бе съблякъл по панталони и се бе протегнал на кърмата на малката платноходка на Джером, Ветрогон. Небето бе безоблачно. Бризът бе точно толкова силен, колкото да издуе платната, без да набразди водата. Те сякаш се пързаляха по повърхността.
Джером държеше румпела и направляваше платното. Иън само мързелуваше, излегнат удобно. Той бе пропътувал разстоянието от столицата до Чарлстън с правителствен кораб, а после се качи на военен кораб от Чарлстън до Сейнт Августин, където намери брат си и го нави да тръгне с него на юг и уреди транспорт за тях двамата до пристана на чичо им. Джулиън се бе съблякъл като пират само по панталони и се бе изтегнал от другата страна на румпела.