— Прекрасен ден — съгласи се Джулиън. Той се ухили на брат си и хвърли поглед към Джером, който толерантно поклати глава.
А за Иън да се носи по вода бе радост. Вятърът подухваше в лицето му, слънцето изгаряше кожата му, а небето над главата му се простираше до безкрая. Хубаво бе да е с брат си и братовчед си, хубаво бе да плава, да се наслаждава на деня. Водата му липсваше, когато бе далеч от нея, липсваше му слънцето. Лятната жега на север вече си отиваше, но тук и най-лекото охлаждане започваше да се усеща едва през нощта. Бе хубав ден. Океанският бриз не им позволяваше да усетят убийствената жега на късното лято. Нищо не можеше да се сравни с кристално ведър ден, когато слънцето сияеше в цялото си великолепие. Топлината сякаш облекчаваше всички схванати и изтръпнали места в ставите и костите му.
Изборите за президент бяха само след три дни и цялата страна сякаш бе затаила дъх в очакване.
Като се върна във Вашингтон след края на отпуската си, Иън трябваше да работи по половин ден с войсковите картографи и половин ден с новопостъпилите войници — да ги подготвя, тренира и учи.
Иън работеше усилено, понеже самата работа можеше да го ободри, като го изтощи толкова много до залез слънце, че той не се замисляше над многото ситуации, които измъчваха мислите му.
Бе видял Риса още първата нощ, когато се върна. Тя се спусна тичешком по стълбите на бащината си къща, за да го прегърне и целуне. Ухаеше чисто и сладостно на лавандула, тъмната й коса бе мека като коприна, а теменужените й очи блестяха от радостни сълзи, като го поздрави. Целувката й бе обещание за страст, сладостно примамливо изкушение.
Той някак успя да се отдели от тази целувка. И се опита да й обясни.
Естествено тя бе шокирана.
Изобщо не заплака. Не и пред него. Имаше твърде много гордост. Каза му, че разбира — дали наистина можеше? — и че се радва, дето не е споменала и дума на баща си, а е чакала Иън да го стори. Така, каза тя със спокойна, разумна сдържаност, никой не е бил измамен, никой не е бил наранен.
Но тя бе наранена и той го знаеше. И откри, че той самият е ранен по начин, който не си бе представял, че е възможен. Преди това светът бе толкова логичен. Тя бе бъдещето му. Имаше разлика между любов и лъст. На редките му похождения естествено щеше да се сложи край, когато се оженеха, и двамата с Риса щяха да са всичко един за друг — приятели, довереници, любовници…
Само че не им бе писано.
Риса наистина бе идеалната партия за него. Бе дъщерята на полковник Магий — почтена, красива, образована, обожавана от приятелите на полковника, дори и от враговете му. Иън се страхуваше да анализира чувствата си към нея. Постоянно се срещаха по светски събирания и му бе трудно да остане на разстояние. Твърде много харесваше Риса, за да покаже неуважение към нея по някакъв начин или да я нарани повече, отколкото можеше да избегне.
Когато Риса се втурна към него с такава сладка страст, той се запита каква друга причина можеше да има, освен глупавата му мъжка похот и егото му, за да рискува да загуби бъдещето си с Риса с такава измислена игра. Сега, като я видя, той осъзна колко много я бе обичал и колкото и да е странно, същевременно осъзна, че чувствата му към Алена също го хвърлят в смут. Той желаеше жена си, бе отговорен за нея… и усещаше чувство за собственост. И макар да бе щастлив, че има възможност да обясни на Риса насаме какво се е случило — искрено, цялата истина, включително своята роля в цялата работа — той съжаляваше, че е позволил на Алена да се върне у дома си.
Иън погледна към блестящата вода. Виждаше Беламар пред тях. Североизточната част на приятно разширената дървена къща на Теди се виждаше ясно от техния ъгъл.
Някой стоеше на верандата. Някой с тъмна коса. Братовчедка му Дженифър, помисли си той.
Къде бе Алена?
Близо. Много близо.
Той присви очи, изненадан от странната горещина и потрепване на мускулите си, обхванали цялото тяло и крайниците му.
Нямаше търпение да я види. Бе минало толкова много време. Дълго, неспокойно, тревожно за него време. Дни, когато му се щеше Риса да избухне и да го заклейми. Нощи, когато изглеждаше, че тя сякаш намеква, че още го обича; нощи, когато изглеждаше неизбежно, че ще са заедно; нощи, когато той си лягаше с мисълта за Риса, смеха й, убежденията й, аромата й…
А после сънуваше, че, пламенно е преплел тяло с друга жена — тази, която бе опознал. Жена му. Изгаряше от нетърпение да я прегърне отново — почти неспособен да дочака нощта.
Той внезапно се намръщи, когато курсът им даде възможност да видят по-ясно остров Беламар. До брега бе акостирала малка лодка.