Внезапно отекване на стрелба избухна толкова силно, че те го чуха съвсем ясно, дори и от тяхното разстояние.
— Исусе! — прошепна Джулиън.
Още стрелба.
А после…
Пронизителен женски писък, който стигна до тях над водата.
12
— Какво, по дяволите…? — попита Иън, като се надигна на пръсти. Гледаше как войниците се приближават, без да спират да стрелят. — Исусе, какво, по дяволите, става там?
— Не знам. На самия Беламар бе тихо като в гробище. Иън, Джулиън, поемете платното, ще я пуснем да върви с пълна скорост. Можем да стигнем до островчето за няколко минути — рече Джером.
Иън и брат му хванаха платното, докато Джером седна с гръб към кърмата на лодката, и натисна с цялата си тежест румпела, за да ги изведе на вятъра. Те сякаш се плъзгаха по водата.
Писъкът продължаваше да кънти в главата на Иън. Той се изпълни с ужас и отчаяно нетърпение да стигнат Беламар. Не биваше да я оставя тук!
Трябваше да стигне до островчето, да стигне сега, на секундата, трябваше да спре това, което става.
— Сигурно има някакво обяснение. Военните не биха стреляли по Теди — рече Джером.
— Така е — съгласи се Иън. Наближаваха пясъчния бряг на острова. Бяха стигнали дотам с невероятна скорост, понеже и тримата не се нуждаеха от подкана.
— Някой има ли оръжие? — попита Джером.
— Аз нося медицинското си куфарче — рече Джулиън.
— Пистолетите ми са там, в сакото — рече Иън.
— Колтовете ли? И двата? Хвърли единия — аз нося само пушката си.
— Дай ми пушката — извика Джулиън.
Джером му я хвърли. Иън се пресегна да вземе пистолетите и хвърли единия към Джером, като стигнаха с лодката до брега.
Чу се нов залп от куршуми, докато тримата скочиха от лодката във водата и се затичаха към брега по изсъхналата, песъчлива морава до горичката, водеща към полуострова.
— Алена! Залегни, Алена! — извика й Теди.
Тя срещна очите на баща си в разстоянието, което все още ги разделяше. Бяха ясни, сини и насочени право в нея — сега тя се ползваше от пълното му внимание.
— На земята, Алена, веднага залегни на земята! — повтори той.
— Тате! — извика тя в отговор. — Залегни и ти, чуваш ли? Залегни.
Военните тичаха срещу тях. Окованите мъже бяха по-близо.
— Старецът! Използвай стареца за прикритие! — извика един от каторжниците. Той бе по-тъмен, по-червендалест от спътника си, вероятно и по-стар.
— Тате, ела до мен, трябва да се махнем от куршумите! — извика Алена.
Теди се опита да се затича. Но не бе достатъчно бърз.
По-младият бързо докуцука до баща й и прехвърли ръка през гърлото му. Придърпа Теди към себе си, а после се втренчи в Алена с ококорени очи. Тя осъзна, че до този момент мъжете не я бяха забелязали, баща й бе препречвал погледа им към нея.
— Старецът ли! — изсмя се младият каторжник. — За бога, хвани жената! — извика той.
Гърлото на Теди бе в смъртоносна хватка. Лицето му поаленя.
— Пуснете баща ми! — извика Алена яростно и се хвърли напред.
Действията й бяха прибързани. Но в този момент виждаше единствено кървавочервена ярост и опасността, заплашваща Теди.
Тя се втурна като луда към Теди и нападателя му и се нахвърли върху мъжа, обсипвайки гърба му с удари.
— Тайър, хвани я! — изкрещя по-младият.
Старият мъж мрачно се подчини, като сключи ръце около нея. Тя продължи да се бие като тигрица, псувайки. След това чу щрак и видя, че по-младият е насочил дуло към слепоочието на баща й.
Човекът бе не само опърпан и мръсен. Той имаше изпосталял, прегладнял вид на лисица, която не е яла от доста време. Зъбите му бяха изпотрошени и пожълтели от тютюна. Очите му бяха странно бледосини, много по-обезпокоителни от думите му.
— Стига, кучко — рече той просто — или ще пръсна мозъка на баща ти върху красивата ти бяла рокля. Тя е хубавелка, а? Баш тука в тая дупка. Мисля, че жената е доста по-добър заложник. Хич няма да ми е зле, ако я взема с мене тая вечер, да знайш.
— Пусни момичето ми — рече Теди. Гласът му бе спокоен. Изглежда не се бе стреснал от стоманата до черепа си. — Аз ще ви прикривам през целия път до мангровите дървета ей там. Сто души могат да ви търсят една седмица и пак няма да ви открият.
— Тате, нищо ми няма и мога да се грижа за себе си — увери го Алена. А можеше ли наистина? Срещу тези мръсни, престъпни гадове? Да. Тя се обърна към каторжниците. — Добре, мерзавци проклети. Пуснете го! Не виждате ли, че го задушавате? Оставете го на мира и аз сама ще ви изведа оттук — обеща Алена, — но се дръпнете от баща ми, веднага!
Каторжникът с бледите очи се усмихна. От мигновения блясък в очите му й призля, но нямаше значение. Тя трябваше да накара мъжете да се махнат от Теди.