— Момичето идва с нас — каза той.
Но после денят отново бе разтърсен от нов откос. Каторжникът, който я държеше, изруга.
— Проклета армия! — извика той. — Стреля по нас, докато държим заложници! По-живо, моме, мърдай!
— Тате… — започна Алена.
Ала не видя Теди, понеже старият каторжник я бе хванал за лакътя и злобно я повлече със себе си, като я замъкна на двайсетина стъпки към източния бряг.
Водата изглеждаше плитка. Сякаш полуостровът бе на един хвърлей разстояние от тях — трябваше само да прегазят дотам през вода до коленете.
Но идеше прилив. И нивото на водата бързо се покачваше. Точно сега човек, който не умее да плува, можеше да върви през плитчините. Обаче по средата водата можеше да ги покрие.
Алена познаваше прилива и отлива на водата край островчето им така добре, както изгрева и залеза. Но каторжникът, който безмилостно я бе хванал и я дърпаше напред със себе си, вероятно си нямаше представа от островите, рифовете или приливите.
Алена го остави да я завлече във водата.
Нямаше голям избор.
Въпреки това пътят му за бягство можеше да се окаже най-добрата й възможност. И ако Теди бе замъкнат във водата след нея, е, добре, той също бе отличен плувец.
Говорът на похитителите им подсказваше, че са северняци. Тя се молеше никога да не са имали възможността да се научат да плуват.
— Е, аз получих по-добрия пай от тая сделка — промърмори мъжът, който я буташе напред. — Можеш да ми покажеш как да изчезна в тези мангрови гори и да оцелея там. Може дори да се окаже, че си падаш по стария Нед, а, малка госпожичке?
Нед бе отвратителен. По-скоро би го убила, отколкото да започне да го харесва.
Но първо трябваше да се увери, че Теди е добре.
Тя се опита да се извърне назад и да се увери, че баща й е наред. Каторжникът я дръпна толкова злостно — през цялото време пушката му я ръгаше силно в ребрата — че тя дори не можа да се обърне.
— Няма нужда да правиш това. Ако баща ми е добре, ще ви преведа, без да протестирам! — извика тя.
— Продължавай да вървиш. Бързо. Те са точно зад нас.
Стигнаха до водата.
Каторжникът сръга Алена в кръста с пушката си.
— Мърдай!
Алена закрачи във водата.
Те тичаха с всички сили през острова. Разстоянието от североизточния бряг до горичката бе не повече от четвърт миля, и после още половин миля горичка, която бе разположена върху хубава плодородна почва преди рядката зелена тревица отново да отстъпи място на пясъчен бряг, който се спускаше в заливчето, което се изпълваше при прилив.
Иън, Джулиън и Джером прекосяваха разстоянието с такава скорост, че стигнаха до вдадената в морето ивица с лимонови дръвчета, заедно с тримата униформени войници.
И Дженифър. Иън попита братовчедка си:
— Къде е Алена?
— В горичката, към плажа, не знам! — рече Дженифър отчаяно.
Иън се затича. Над главата му профуча куршум. Той се обърна.
Един от войниците бе стрелял над главата му. Иън усети как кипва.
— Какво, за бога, става тук? — попита той. Не познаваше нито един от тримата много млади и много неопитни войници, които внимателно се приближаваха през дърветата.
— А кой, по дяволите, сте вие, та да питате? — обърна се към него най-големият от тримата, наперен момък с тънки мустачки.
— Макензи. Майор Макензи — уведоми ги Иън, а очите му се присвиха. Той бързо закрачи към момъка, като изтръгна пушката от ръката му. — А сега ми отговори!
— Преследваме двама мъже — рече момъкът бързо, като наказан. Иън не бе сигурен дали войникът се уплаши от чина му или от вида им — на него, Джером и Джулиън, които се бяха изпречили пред непохватното трио. — Двама дезертьори, стигнали до форт Далас, като по пътя обрали няколко мирни граждани в Кийс. Въоръжени, опасни, отчаяни мъже. Трябва да ги спрем.
Самият момък изглеждаше отчаян в този момент. В края на думите му се чу нещо като изхлипване. Иън погледна към горичката и разбра защо. Единият от каторжниците лежеше на земята. А Теди бе върху него.
— О, боже! — стомахът на Иън се сви на топка. Той се затича и коленичи до тъста си.
— Алена — прошепна Теди, като дишаше трудно.
— Ще я доведа, обещавам — рече Иън.
Той се изправи и сякаш всеки негов мускул се сви от страх.
— Къде е жена ми? — попита той.
— Кой?
— Жената! — изкрещя Джером.
— Във водата — рече войника. Иън се обърна и се затича.
Алена се опита да не бърза, като остави водата да стане по-дълбока.
Каторжникът я сръга изотзад. Водата ставаше все по-дълбока, докато напредваха. Каторжникът започна да псува.