Като стигнаха до плиткото, той я примъкна към себе си. Те закрачиха през водата и пясъка, препъвайки се. Тя се радваше. Дори окъсаните останки от прогизналите й долни дрехи и поли бяха ужасно тежки. Коленете й трепереха.
Ръцете му около нея я подкрепяха, напомняха й отново колко й е липсвал. Тя стоеше в прегръдката му и трепереше въпреки жегата.
Той бе непознат след всичкото това време, но тя се радваше да го види. Стоплена от самото му присъствие. Въпреки това усещаше, че трябва да обясни, макар да нямаше никаква вина за случилото се.
— Аз почти се бяха освободила, нали разбираш, Иън. Благодарна съм, естествено, че пристигна толкова навреме. Разбира се, много се радвам на помощта. Но ние не сме небрежни, Иън. Просто стана толкова внезапно.
Тя силно се тресеше. Трябваше да спре. Да се овладее. Беше в безопасност, всички бяха в безопасност. Той бе дошъл.
— Как така се озова тук? — попита тя сега. — Как може да те няма толкова дълго, а после да си тук… във водата?
— Дойдох с военен кораб, който остави двамата с брат ми в къщата на чичо ни снощи. Идвахме насам с Джером, когато видяхме другата лодка да акостира на брега — отвърна й той. — Слава богу, че бях тук — добави той меко.
— Кои… кои… откъде се взеха тези хора? — попита тя.
— Бяха каторжници, намерили убежище в изоставения форт — отвърна той.
— А войниците…
— Войниците ги преследваха.
Бяха стигнали до сушата. Алена се препъна, той я хвана. Тя се усмихна с нещастен вид, като се притискаше в ръката му, докато вървяха през пясъка и тревата към моравата.
— Баща ми толкова ще се радва да те види! Наистина идваш точно навреме. Макар и да не съм съвсем сигурна, че разбирам какво се случи. Кълна ти се, не знам какво става другаде, но тук в околността не сме имали и най-малкия проблем от… от последното семинолско въстание, което, естествено, не засегна нас с Теди. Трябва да ми повярваш. Островът наистина е доста безопасен…
Алена замълча. Той не бе ядосан.
Веднъж бе направила грешката да се опита да го убеди, че може съвсем спокойно да се грижи за себе си. И някога, естествено, тя бе сигурна, че ще се справи във всякакви обстоятелства.
Но Иън преподаваше добре, а тя учеше бързо. И никога нямаше да забрави нощта край вира, когато той бе решил да й даде урок, че не е непобедима. Но той не й изнасяше лекции. Бе плашещо притихнал.
Изобщо не изглеждаше нетърпелив от настояването й, че островът е безопасен. Изглеждаше наранен, силното му, тъмно лице изглеждаше по-скоро тъжно, отколкото гневно.
— Иън? — промърмори тя разтревожено.
Погледът му минаваше покрай нея и тя осъзна защо. Напред, в горичката, една групичка се бе събрала в кръг.
По-младият каторжник лежеше, захлупил лице до едно от хубавите лимонови дървета на Теди.
Около тялото му вече кръжаха мухи. Той бе мъртъв и нямаше защо да й казват това.
А Теди също бе на земята. Войниците стояха неловко до него.
Джером и Дженифър бяха коленичили отляво на Теди. Дженифър усърдно късаше подгъва на полата си и фустите си за превръзки. Джулиън, отворил медицинското си куфарче до него, също се бе навел над Теди, като се опитваше да спре червения поток, който мокреше ризата му и образуваше локва на гърдите му.
Джулиън разпори ризата на Теди, за да притисне раната по-плътно.
— Тате! — изкрещя Алена. — Тате!
Тя се отскубна от Иън и се спусна към баща си. Гърлото се бе качило в гърлото й и я задушаваше. Падна на колене до него.
Очите му се отвориха. Меки, нежно сини. Спряха се на нея. Той се усмихна. Алена хвана ръката му. Вдигна я към бузата си. Усети съвсем леко потрепване в пръстите му.
— Тате, всичко ще е наред. Ще те внесем вътре, ще…
— Алена, ти си в безопасност — прошепна Теди безгласно.
— Нищо ми няма, тате. Ти също ще се оправиш. Джулиън е тук, и Иън. Дженифър, Джером. Знаеш колко е добър Джулиън, тате, как винаги е искал да стане лекар. Джулиън може да те спаси. Той ще те излекува, само го слушай, пази си силите, прави каквото ти казва.
Той изглежда не я чуваше. Погледът му сякаш се замъгли.
— Алена, слава богу, слава богу.
— Не бива да говориш, тате, щади си силите.
Тя погледна разтревожена към Джулиън, но той бе обърнал глава към брат си. Тя осъзна, че Иън задава мълчалив въпрос на Джулиън.
А Джулиън поклаща глава.
— Не! — възкликна Алена, като въртеше глава от Иън към Джулиън. — Не, Джулиън, ти трябва да…
— Алена! — прошепна Теди. За миг пръстите му се стегнаха около нейните. — Слава богу. Обичам те, дъще. Обичам те.
— Тихо, тате, трябва да щадиш силите си! — рече Алена, приглаждайки назад бялата му коса. — Тате, трябва да ти кажа…