— Иън? — извика внезапно Теди, а погледът му лудо се замята, докато се спря на Иън.
— Тук съм, сър.
— Пази я — прошепна Теди. — Пази я.
— Тате…
Пръстите му още веднъж се стегнаха около нейните. Здраво.
После се отпуснаха. Той затвори очи. И издъхна.
13
Алена бе неутешима.
През целият си живот никога не се бе чувствала толкова безпомощна.
Той се опита да намери правилните думи; беше безсмислено, тя сякаш не го чуваше. Не можеше да й каже, че нещата ще се оправят. Нямаше как. Теди бе мъртъв.
Алена прегърна тялото на баща си. Отначало отказваше да приеме, че е мъртъв, а после отказваше да го пусне. Умоляваше го да диша и му казваше, че не може да я остави.
Дори Дженифър не можа да я вразуми.
Алена седна в горичката, хванала главата на Теди в скута си, разтърсвана от безкрайни мълчаливи сълзи, които се стичаха по страните й. Иън стоеше приведен до нея, прегърнал я през рамото, и гледаше Джулиън, докато тя се тресеше от бурни сълзи.
— Джулиън — промълви той.
— Просто я остави да го подържи и да се наплаче. Тя трябва да плаче, Иън, това е скръбта.
Скръбта… Тя щеше да пострада, като ревеше толкова силно, помисли си Иън. Раменете й конвулсивно се разтресоха под докосването му.
— Алена, Теди го няма, трябва да се отдръпнеш — настоя Иън.
Но още не можеха да убедят Алена да се откъсне от тялото на баща си.
— Дай й време — предложи Джулиън.
Но минутите се проточиха до повече от час и всички те продължаваха да седят в горичката и да гледат безпомощно.
— Може би стига толкова — тихо каза Джулиън на брат си.
Иън погледна брат си в очите и кимна. Никога не бе виждал някой да плаче толкова неудържимо, нито толкова дълго. Златистите й очи бяха почервенели, нежните й черти бяха изпити и побледнели, страните й бяха мокри. Тя сякаш не виждаше и не чуваше нищо, само продължаваше да шепне името на Теди, люлееше главата му и галеше страните му.
— Алена, трябва да се отдръпнеш. — Той здраво, обви ръце около кръста на жена си и я вдигна.
— Не! Не, не! — извика Алена.
— Вземете Теди, за бога. Джулиън, Джером, вземете Теди!
Иън трябваше да хване ръцете й, за да я принуди да пусне пропитото с кръв тяло на бедния Теди. Тя се бори като тигрица, за да продължи да го държи, като пищеше, ридаеше и яростно размахваше ръце.
Денят бе горещ и под палещото слънце едно мъртво тяло нямаше да издържи дълго.
Дори и отделена от баща си, Алена продължи да ридае толкова силно, че Иън сериозно се притесни за здравето й. След като я отделиха от Теди, тя престана да се бори. Но продължи да хлипа съкрушено. Той я вдигна на ръце и я внесе в къщата и последва Дженифър в стаята на Алена. Като стигна там, той я положи на леглото и приседна до нея, милвайки мократа й коса.
— Алена, моля те, моля те, не плачи толкова. Алена! — Той погали бузата й, загледан в очите й.
Тя сякаш не го позна.
Той остана при нея, докато сенките на стаята се преместиха и промениха. Хлипанията й започнаха да стихват.
Накрая се чу меко прошумоляване на поли и Иън видя Дженифър да влиза.
— Джером и Джулиън искат да говорят с теб на верандата — каза тя на Иън. — Аз ще остана тук с Алена.
Иън кимна.
— Благодаря — рече той, като поклати глава, загледан объркано в Алена. — Май не мога да й помогна кой знае колко.
— Вероятно доста повече, отколкото си мислиш — увери го Дженифър. Тя леко стисна рамото му и той вдигна поглед към братовчедка си. И нейните бадемови очи бяха почервенели. Той знаеше, че Джен също бе много привързана към Теди. Джени винаги бе имала някаква тиха сила, научена чрез горчиви уроци като дете, помисли си той. Тя бе една от първите му учители. Често я бе търсил за съвет като малък, а и като порасна. Много се радваше на присъствието й сега.
— Благодаря ти още веднъж, братовчедке — каза той, изправи се и бързо я притисна в кратка, силна прегръдка, а после я остави с Алена.
Намери Джулиън и Джером с тялото на Теди на верандата отвън.
Най-после нощта се спусна. А заедно с него и хладният бриз. Джулиън бе измил кръвта, забеляза Иън, като се приближаваше към тялото на тъста си, усещайки как го поглъща скръбта. Докосна бялата коса на Теди, спомняйки си многобройните им разговори, нещата, които го бе научил и особено разговорите, които бяха водили от пролетта насам.
— Не разбирам защо каторжникът го е убил — замисли се Иън с тих глас. — Теди щеше да му върши по-добра работа като заложник.
Джулиън погледна брат си. После изтри ръце в хирургическата си престилка и се обърна, за да вдигне една малка купа от дървената маса, на която бе поставил Теди, за да го преоблече за погребението.