Иън погледна към купата, а после към брат си.
— Куршум е. Куршумът, убил Теди.
— Точно така — рече Джулиън.
— Погледни, Иън — посъветва го Джером.
Иън взе куршума, сплескан от сблъсъка с едно от ребрата на Теди и отново се вгледа в брат си.
— Войскови — промълви той.
Джулиън кимна.
— Е, каторжниците са били дезертьори, разбира се…
— Мъртвецът в лимоновата горичка носеше украсена едноцевка Шарпс…
— Значи не той е убил Теди — рече Иън. Сякаш го заля гняв на гигантски вълни. Смъртта на Теди бе напълно ненужна. Неопитните, готови да стрелят по всичко войници, бяха убили прекрасен, почтен човек, докато преследваха двама дезертьори. Прилоша му и му се прииска Алена да не разбере за това.
За момент се запита дали истината не може да умре още там, с него, Джером и Джулиън.
Но не можеше. Теди бе мъртъв и имаше право истината за него да се знае. Освен това трябваше да има съд — армията нямаше право да убива мирни граждани. Дългът на въоръжените сили бе да ги защитава.
Той си пое дълбоко въздух.
— Ако Алена пожелае, ще погребем Теди утре следобед, в лимонената му горичка. Любимото му място. Какво говоря? Алена ще трябва да пожелае, при тази жега… Отзад има борови дъски. Джером, ако нямаш нищо против, можеш да ми помогнеш да му сковем ковчег утре. След като погребем Теди, ако вие двамата ми направите тази услуга, искам да занесете този куршум във Форт Тейлър. Страхувам се да оставя Алена точно сега, но ще трябва да има разследване за тази трагедия.
Иън поведе Джулиън през задната кухня към дългия коридор, прекоси къщата и стигна до спалнята на Алена. Странно, тази вечер за първи път виждаше личното й убежище, стаята, в която бе израсла от дете. Подобно на останалата част от къщата, тя бе възможно най-открита за ветровете. Над леглото й с балдахин имаше мрежа против комари. Гладки, красиви мебели от черешово дърво изпълваха стаята: два гардероба, скрин, тоалетна масичка и писалище. На едната стена имаше рафтове с книги, а на отсрещната страна няколко врати водеха към верандата. Два стола с тапицерия от тъмносин брокат стояха пред камината. Стаята бе женска — на един куфар имаше цял куп модни списания Дамската книга на Гоуди — но четивата на Алена бяха толкова разнообразни, колкото в основната библиотека на баща й. Имаше историите на различни европейски страни, книги за Вашингтон, Джеферсън и Джаксън, подводни карти за изваждане на потънали кораби, описания на пътешествия и плавания. Освен това имаше всякакъв вид книги от разнообразни автори като Молиер, Шекспир, Торо и По. Мистерии, приключения, романси, класики и по-нови, по-авангардни творби.
Учебници по фехтовка, истории на огнестрелните оръжия. Алена винаги бе настоявала да се грижи за себе си и изобщо не бе превзета, глупава лигла. Бе доста способна, интелигентна — и хитра. Този следобед спокойно можеше да избяга от нападателя си, дори и Иън да не се бе появил. Бе много, много трудно да я пречупиш.
Но въпреки това сега изглеждаше съкрушена.
Дженифър бе приседнала на края на леглото. Алена се бе свила на топка в другия ъгъл, все още облечена само в дрипавите останки от бялата си рокля. Чуваше се шумното й дишане, прекъсвано от време на време от някое изхлипване. Дженифър безпомощно разтриваше раменете й, като гледаше към Иън и Джулиън и клатеше глава.
— Ще й дам нещо — рече Джулиън.
Дженифър кимна, но се изправи, като се приближи до братовчедите си и тихо прошепна:
— Трябва да знаеш, че…
Тя се спря и погледна към Иън.
— Какво трябва да знам? — попита той.
— Иън, не ми се иска да ти съобщя това по този начин, но…
— Джен!
— Ами, съмнявам се, че Алена ще се сети за това в този момент, но вие двамата очаквате дете.
— Дете — повтори Иън, втренчен в Дженифър. Отначало думите не стигнаха до съзнанието му. После емоциите преминаха през него като буря. Дете. Той искаше деца, винаги бе знаел, че иска да има деца, бе очаквал да има деца. Но бракът им бе толкова кратък и той бе далеч толкова дълго време…
А тя не се бе сетила да му го напише. Да го уведоми. Всъщност изобщо не беше му писала. Нито думичка, дори само за да му каже, че е получила неговите съобщения. В него бързо се надигна гняв, докато се чудеше какви игрички разиграва тя. После затрудненото й дишане отново бе прекъснато от вопъл и той бе разкъсан от желанието да я разтърси и отчаяното му желание да направи нещо, за да намали тази ужасна болка.
Джулиън бавно изсвири през зъби.
— Бебе, Иън. Ще ставаш баща. Поздравления.
Иън кимна.
— Наистина, дете…
Би трябвало да го отпразнуват. Шампанско, най-добрите пури. Смях, потупване по рамото. Той бързо пресметна. Бебето трябваше да се роди в края на януари, тя бе почти по средата на бременността си. А сега това.