— Джулиън — промълви той разтревожен, — такива бурни емоции сигурно не са добре за нея. Боя се от последствията на успокоителните. Когато преди години бях във форт Тейлър, дадоха на жената на един от офицерите доста голяма доза лаудандум за главоболието й и на другата седмица пометна.
— Но пък на нея й трябва нещо, горкичката — рече Джен.
— Много ще внимавам с дозата — обеща Джулиън. Погледна към Иън. — Може би малко бренди ще е най-доброто лекарство. Само ако можеше да заспи…
Иън кимна.
Дженифър прекоси стаята и отиде до писалището, където имаше една кристална гарафа бренди върху сребърен поднос. Тя сипа малко в една чаша, подаде я на Иън и сложи ръка на рамото му.
— Ще ви оставим — промълви тя.
Брат му също го потупа по гърба, а после двамата излязоха. Иън се вгледа за миг в жена си с брендито в ръка. Меката й руса коса бе диво разрошена. Гърбът й се тресеше. Той се приближи до леглото и нежно докосна рамото й. Тя потръпна и се извърна от него.
— Алена! — рече той твърдо и насила я обърна към себе си.
Тя го загледа с празен поглед.
— Изпий това — каза й той.
Очите й проблеснаха от него към чашата, а после пак се върнаха към него. Бяха пълни със сълзи.
Той въздъхна, остави брендито и протегна ръка към нея. Тя се възпротиви. Притегли я в обятията си, отново взе чашата бренди и я надигна към устните й, насилвайки я да го глътне. Тя отново потрепери, а после се отпусна в ръцете му.
И отново се разплака.
Той се залюля с нея и приглади косата й назад. Останаха заедно, докато нощта се спусна. Дрехите й, след всичкото това време, още бяха влажни. Бе заради жегата и влажността, помисли си Иън — нищо не можеше да изсъхне. Нито морската вода в дрехите й, нито сълзите, които продължаваше да пролива.
С идването на вечерта полъхът на бриза бе приятен, охлаждащ. Колко странно. Бе идеална вечер. Идеалната вечер, която си бе представял на път насам. Идеална вечер да легне с жена си, да изгори в топлината на желанието, освежен под този толкова влажен и охлаждащ бриз. Уви, не. Тъст му бе мъртъв и макар че трябваше да свали дрехите на жена си, то бе само за да й бъде топло и сухо. Колко странно — сърцето знаеше, а тялото отказваше да приеме. Но тя бе в обятията му, мека, със заоблени форми и той осъзна с мъчителна острота, че я иска въпреки всичко. Бе устоял на изкушението на друга жена, която бе обичал дълго време, устоял бе и на изкушенията на крайните улички на Вашингтон и до този момент самият той не знаеше защо. Бе женен.
Никоя не можеше да се сравнява с жената, която бе негова съпруга. Която все още пазеше толкова голяма част от себе си далеч от него.
Която сега плачеше в обятията му толкова безутешно и отчаяно.
— Тихо, тихо, Алена, вече трябва да спреш — каза й той много нежно, като отново приглади разрошената й коса. — Няма да е добре за бебето.
Тя усети нов пристъп на ридание и изведнъж задавено заговори.
— Аз… изобщо не му казах. Толкова щеше да се радва. Исках да му кажа. Той така и не разбра, не успях. Смятах да му го съобщя днес… на обед, но той все не идваше и не идваше, като го виках. А сега е мъртъв…
Иън прехапа устната си, като се сдържа да й спомене, че тя не бе сметнала за нужно да каже и на него за детето. И че е имала няколко месеца, за да каже на Теди.
— Вече знае, Алена — каза й той. — Сега вече знае.
— Защо казваш това? — тя най-после вдигна поглед към него и наистина го видя, а красивите й златисти очи бяха подпухнали от плач. Дори и самият той да бе ядосан и негодуващ, щеше да почака. Той я погали с опакото на ръката по бузата и усети влажните й сълзи.
— Понеже има рай и Теди е там. През целият си живот е бил много добър човек и господ му е казал, че семето му ще живее.
Търсещите й очи останаха приковани в неговите, а после клепките й се спуснаха. През тялото й премина силна тръпка, после продължи да трепери безмълвна в ръцете му.
— Алена — рече той след малко, — трябва да свалиш тези изпокъсани дрехи. Студено ти е.
— Това е южна Флорида — рече тя безизразно. — Не може да ми е студено.
Той меко се засмя.
— И двамата знаем, че може, по дяволите. Нощният бриз е много хладен, а ти си мокра. Алена, заради любовта, която изпитваш към баща си, обичай внучето му и ме остави да ти помогна да се преоблечеш в нещо по-топло.
Най-после думите му сякаш стигнаха до нея. Тя продължаваше да лежи неподвижно, но той успя да свали от нея остатъците от роклята, фустите и чорапите. Тя не носеше корсет, а само долна риза и когато най-накрая смъкна и нея, той усети нови, завладяващи емоции.