И не го направи.
Дори когато стигна до салона и видя, че Теди е облечен в най-хубавата си бяла риза и редингот и е положен в набързо скован ковчег, застлан със сгънати памучни чаршафи. Тя седна до него и хвана студената му, вкочанена ръка. Приглади меката му бяла коса и докосна бузата му. И безмълвно му обеща, че ще го обича цял живот и никога няма да го забрави.
— Нито пък острова, тате. Обещавам ти, никога няма да се откажа от Беламар. Ще го запазя за внука ти, за всички бъдещи дни.
Тя остана с него през дългия ден.
Погребаха Теди рано вечерта, точно след залез слънце, сред дърветата, които толкова обичаше.
Джером бе заминал по-рано този ден с лодката, за да доведе родителите си за погребението на Теди и му провървя. Един стар приятел на майка му, полковник Харингтън, бе дошъл на гости с един епископ, който отскоро бе на служба в армията в Кийс.
Теди бе погребан с трогателна почит. Когато ковчегът бе спуснат в земята, Иън поведе Алена напред. Тя държеше дива орхидея и я пусна върху ковчега.
После Иън я отдръпна от гроба.
Но тя чу звука, когато брат му и братовчед му загребаха пръстта и звукът на буците, падащи върху боровите дъски имаше някаква невъзвратимост, която бе ужасна.
Смъртта бе прибрала Теди.
Пепел върху пепел, пръст върху пръст.
14
Определено захладняваше, особено рано сутрин. А слънцето продължаваше да прониква през хладния, влажен въздух, като напичаше голия гръб на Иън, докато той цепеше тънките борини, които бе довлякъл от полуострова, подготвяйки се да остави Беламар на грижите на семейството си.
Теди бе погребан преди четири дни. Джером и Джулиън още не се бяха върнали от базата в Кий Уест, Иън се надяваше скоро да си дойдат, защото му оставаха само две седмици до края на отпуската. А ако щеше да води Алена със себе си, трябваше да направи нужните приготовления за пътуването.
Времето, което бе прекарал тук сега му се струваше като много странен период на изчакване. За Алена това бе време на дълбока скръб. Той я бе утешил, доколкото можа и тя изглежда започваше да приема смъртта на баща си. Понякога бе много мълчалива и гледаше в нищото. От време на време изпускаше по някой стон на пресекулки. А друг път просто искаше да я оставят сама и той бе решил да й остави колкото се може повече свобода.
Последните две нощи той бе стоял до късно с чичо си и Лоурънс на верандата. Беше му по-лесно да се появи, когато тя вече бе заспала. Те не се караха, а и той не страдаше толкова от желанието да й напомни, че тя е жива, много жива, и че той е прекарал доста време далеч от нея и силно я желаеше.
Иън вдигна ръка и стовари брадвата си толкова силно, че не разцепи бора, а направо го разтроиш. Изруга и намести цепениците, за да започне отново.
Той не разбираше защо трябва да се опитат да задържат островът на Теди — освен задето бе принадлежал на Теди и сега бе собственост на Алена. Земята не струваше кой знае колко. Ако бяха решили да продават, надали щяха да се намерят много купувачи. Далечният Юг си оставаше убежище за разбойници, крадци, пирати, семиноли, бегълци от всякакъв род, раса и цвят — и ексцентрици като Теди. Може би и неговият род — Макензи — можеше да мине за ексцентричен, въпреки че чичо му Джеймс постоянно го уверяваше, че ще дойде време, когато плажовете на южна Флорида ще се измерват в златото, на което приличаха. Може би, но не и докато той бе жив. Въпреки това неговия баща не се бе отказал от собствеността си тук, бе разчистил няколко акра, оставяйки много блатисти места с гъсти гори и шубраци. Иън знаеше, че той самият никога не би продал собственост на Макензи и се чудеше дали не би станал беглец в сърцето си. Бе прекарал толкова много време, промъквайки се през хълмовете, мангровите дървета, боровите горички и блатата. Обичаше залезите, може би това бе отговорът. Както и изгревите. В сутрини като тази, когато въздухът бе хладен и неподвижен, такава лъчезарна топлина можеше да проникне през кожата на голия му гръб…
Той се спря, подпря крак на един дънер и се облегна на брадвата си, като видя Алена на верандата. Тя изглеждаше много бледа, по-слаба, отколкото при пристигането му, като сиротно детенце. Бе облечена в проста белееща памучна рокля, без фусти, без корсет, дори без обувки. Той си помисли, че в северните части на страната и двамата щяха да ги сметнат за доста неприлично облечени — той бе бос, бе обут в панталони и не носеше нищо друго. По гърдите му потече капка пот. Да, в този уединен праисторически рай щеше да изглежда доста неприлично да напълно облечен. И Алена изглеждаше абсолютно прелестна в естествената си красота и дългата коса, която се спускаше свободно по раменете й и стигаше до кръста й, нежна като ангел, като изгубен морски дух.