Той стъпи на краката си и като набра скорост се втурна към нея. В очите й се мярна тревога и тя отново се затича. Но се сети твърде късно и той я хвана и я събори във вълните. Тя изпищя, изруга диво, полузасмяна, полуядосана, а ръцете й блъскаха стената на гърдите му.
Той пренебрегна протестите й. Притисна гърба й към мокрия пясък и я целуна. Хвана бузата й, целуна я, целуна я страстно и дълбоко, докато нещо като задавен вик не отекна в гърлото й.
А после усети как ръцете й го обвиха.
Усети пръстите й, които галеха врата му през косата, спускаха се към раменете му, притегляха го по-близо, прегръщаха го. Устата й сладостно се разтвори, приемаше, а после и посрещаше трескавата настоятелност на глада му. Хладни солени вълни заливаха краката им. Слънцето напичаше с изригване на изгарящи лъчи. Той продължи да я целува, а ръката му галеше цялото й тяло. Водата прилепи роклята по нея и очерта контурите на тялото й, а той усети гъвкавата извивка, вдлъбнатината и хълма под нея. Намери мокрите поли на роклята й, вдигна ги нагоре до бедрата й, като галеше голите й крака, притискаше я силно и плътно към бедрата си. Тя продължи да се притиска в него, посрещаше настоятелните му целувки, търсеше го. Очите й бяха затворени под слънчевите лъчи, а миглите й — мокри от водни капчици, танцуващи като дъга на бузите й. Устата й бе леко разтворена, устните влажни, чувствено подути. На гърлото й една вена яростно пулсираше…
Той наведе глава с дрезгав и отчаян стон, притискайки с устни крехката синя вена. Ръката му лежеше върху горната част на роклята й и притискаше налетите й гърди под нея. Той притисна с палец зърното й през плата и положи устни върху него. Бедрата й се разтвориха под лекия натиск на тялото му и пръстите му я погалиха между тях. От устните й се изтръгна лек стон, като мек шепот в ухото му; тя бе гъвкава и се подчиняваше на волята му, а докосванията му събуждаха у нея пронизващи тръпки. Тя бе топла, влажна…
Той се обърна настрана, хвана я за кръста и я притегли към себе си, за да не я притиска с тежестта си. Искаше да положи най-големите грижи, но тя извика и се намести върху тялото му. Рядко се бе впивала в него с толкова отчаяна страст и копнеж.
Тя се движеше с дяволски грациозен ритъм, който го възбуждаше отново и отново и той се нахвърли върху нея с още по-голяма жар, като се изправи срещу бездна, падна, а после веднага пак се вдигна. Накрая достигнаха връх, когато той вече не можеше да търпи повече и стигна до оргазъм с целия буен плам на слънцето. И едва тогава, когато конвулсиите преминаха през тялото му, Иън си спомни деликатното състояние на жена си и се оттегли, разтревожен от взривната сила, с която се бяха любили. Той се изтегна до нея, а очите му пробягваха по нея със загриженост, докато оправи дрехите си.
Но тя лежеше на пясъка и изглеждаше съвсем добре, а водата заливаше красивите й голи крака. Най-накрая очите й се отвориха. Тя леко трепереше, сърцето й туптеше бясно, налетите й гърди все още трескаво се вдигаха и спускаха от дъха й. Зърната й останаха твърди и образуваха връхчета по плата на роклята й, но тя изглеждаше някак чиста и недокосната като ангел.
— О, Иън… — очите й изглеждаха покрусени.
— Какво? — попита той бързо. — Какво, за бога? Да не би да сме наранили бебето, да не съм му направил нещо?
— Не! Не! — запротестира тя с разширени златисти очи.
Той се наведе над нея и погали бузата й с ръка, като закри тялото й от жаркото слънце и хладния бриз със своето.
— Алена, моля те, не ме плаши така, освен ако не искаш сърцето ми внезапно да спре да бие.
Тя се усмихна, но това бе колеблива, крехка усмивка.
— Иън, не може да е справедливо да се чувствам толкова жива! Да… да се отдавам на такива удоволствия… в живота! Искам да кажа сега, при тези обстоятелства.
Той малко се изненада, като осъзна, че тя се чувства гузна. Бе си позволила да се наслаждава на любенето им, докато Теди бе под земята.
Той въздъхна и нежно й заговори, а палецът му леко я галеше по бузата и устните.
— Алена, единственият грях в живота е да не го живееш, когато си благословена с него и кълна ти се, че Теди би ти казал същото.
— Мислиш ли? — попита тя меко.
Успокоен, че тя е наред, той се облегна на лакътя си.
— Повярвай ми. Но за бога, ти почти ми изкара ангелите.
Тя се усмихна — бързо, мимолетно пробягване на неподправено веселие.
И щастие.
— Съжалявам. Бебето е добре, а Дженифър каза, че нямало нищо лошо да…
Тя млъкна, а страните й внезапно поаленяха.
— Аха. Обсъждала си интимните подробности в брака с Дженифър? — попита той с престорена нотка на възмущение.
— Не! — възпротиви се тя, все още изчервена като рак.