„По-здравомислещите глави все пак ще надделеят!“, каза си той.
Уви, не. Югът бе бесен и той си помисли, че още в този момент повечето от памуковите щати сигурно вече свикваха специални законодателни заседания.
За да обсъждат отцепване.
— Иън, не разбирам защо си толкова твърдоглав и ядосан — настоя Алена. Страните й бяха поруменели. Очите й пръскаха истински златист огън. Тя бе вдигнала косата си на кок на врата, подчертавайки елегантните си класически черти. Мократа й рокля бе полепнала по фигурата й и той отново си помисли — въпреки леката извивка на корема й, или даже още по-видимо поради нея — че Алена е отслабнала през последните няколко дни.
— Иън? — упорстваше тя, — това, което ти предлагам е съвсем уместно. Флорида ще има свои собствени въоръжени сили…
— Нима? — прекъсна я той остро. — Откога ръководиш щатското управление? Извинявай, Джером, пропуснах ли нещо? Да не би Флорида вече да се е отцепила от Съюза?
Джером повдигна рамене. И двамата знаеха, че Флорида най-вероятно ще се отцепи и че щатът ще започне предварителна подготовка за отделяне от Съюза.
Но това още не бе станало. И можеше да отнеме време. Иън бе един от малкото хора в Юга, които не се изненадаха от избирането на Линкълн, но въпреки това се ужасяваше, че това може да стане.
Бе достатъчно лошо и без Алена да му го натяква.
— Отцепихме ли се? — попита той отново.
— Не, поне аз не знам такова нещо — рече Джером. — Всъщност резултатите от изборите току-що бяха оповестени. Всичко това стана съвсем скоро, естествено.
— Но Линкълн бе избран! — извика Алена. — Иън…
— Ако и когато Флорида наистина се отцепи, Алена, аз сам ще реша какво да правя с военното си назначение.
— Иън! Трябва да напуснеш! — уведоми го тя, сякаш въпросът не допускаше друга алтернатива.
Главата го цепеше. Той го бе очаквал, бе се страхувал от това. И то дойде.
Внезапно се изправи разярен. Тръгна право към нея, вдигна брадичката й, така че я принуди да го погледне в очите.
— Знаеш ли, скъпа, че наистина се опитвах всячески да щадя чувствата ти? Слушай ме сега, Алена. Проклет да съм, ако някога ти позволя да ми казваш какво да правя или да не правя!
Тя го изгледа, а лицето й пребледня още повече в контраст с аления цвят, обагрил страните й.
— Нима! — прошепна тя. — Тогава слушай мен. Ти трябва — разбери ме — трябва да идеш право в пъкъла! — извика тя и с бясна ярост се опита да мине покрай него.
— О, не, Алена! — спря я той.
Хвана я за разменете и я обърна пак към себе си.
— Алена, по дяволите… — спря се той внезапно, като усети горещината, която се излъчваше от нея. Раменете й пламтяха. Естествено тя бе почервеняла от гняв, но…
Тя отвори уста, сякаш се канеше отново да спори с него. Очите й бяха заслепяващи, изглеждаха прекалено разширени, прекалено тъмни.
— Иън, Иън… върви по дяволите! — извика тя. Но после тонът на гласа й се промени, примеси се с обърканост и тревога. — Иън, Иън, моля те…
Но тя не довърши. Миглите й внезапно се затвориха над очите й.
И тя припадна в ръцете му, безчувствена.
15
Тя бе по-болна от всякога и имаше моменти, когато го осъзнаваше.
В други моменти не възприемаше абсолютно нищо. Животът бе само странна поредица от видения, някои истински, други само във въображението й.
Видя баща си. Бяха на някакво място, където фонът бе меко белезникаво синьо, бледо и нежно като очите на Теди. Тя постоянно го питаше как се чувства, много бе разтревожена. Смътно съзнаваше, че той е мъртъв и се чудеше как може да изглежда толкова добре и толкова спокоен.
— Никога не съм се чувствал по-добре, дъще — рече й той с негодувание. — И внимавай, Алена, виж какво съм отгледал от онова малко семенце, което ти показах?
После Теди си отиде. Войници маршируваха през някакво бяло поле, в редици и колони, ставаха все повече, един след друг. Не спираха да маршируват. Един сержант извика:
— Готови, за стрелба, огън! — и хиляди пушки сякаш избухнаха в откос от гърмежи…
Беше й горещо, после студено. Видя лицето на Иън — бронзово, изпито, очите му бяха яростни, сини и загрижени. Усети докосването му, чу гласа му:
— Изпий това, трябва да изпиеш това.
— Не…
Не можеше да пие, не можеше да преглъща. Той я накара. Беше й горещо. Толкова горещо. Не искаше да я докосват. Той постоянно слагаше върху нея влажни кърпи. Тя не можеше да понася допира им, викаше и се опитваше да се съпротивлява, като буташе кърпите настрани. Той ги слагаше обратно и остро извикваше името й. Тя отново срещна очите му, толкова яростни над нейните.