— Остави ги, трябва да се охладиш.
Иън го нямаше. На негово място дойде Дженифър. Дженифър, която се усмихваше и която бе толкова нежна. Алена затвори очи — Джен изчезна и отново се появи Иън. Дойде Джулиън, после Джером, а когато отново отвори очи, откри, че Тийла е там и нейните докосвания бяха най-нежни и най-опитни от всички.
Алена отново се разхождаше в облаци от лимонени дръвчета с Теди. Изглежда минаваха през хълмове и естествено тя знаеше, че на остров Беламар хълмове няма.
— Пий — чуваше тя за кой ли път. Десетки гласове.
Гласът на Иън.
А после, в лимоненото поле, Теди също я караше да пие и тя го стори.
Войниците маршируваха…
Но накрая звукът от стъпките им заглъхна и те започнаха да се замъгляват и да се стопяват до черно. Умирам, помисли си тя.
— Алена!
Гласът му бе остър. Очите му, толкова сини, я пронизваха. Той наля някаква течност между устните й, накара я насила да я изпие.
През третата нощ на боледуването й самият Иън бе омаломощен и в окаяно състояние. Когато Джулиън най-накрая му каза, че треската е преминала, той бе изтощен.
Бе стоял до нея през повечето дълги часове, когато тя се мяташе в леглото си и я оставяше само за кратко на грижите на семейството, на което толкова разчиташе. Когато леля му пристигна, той поспа няколко часа, като остави Тийла и Дженифър да й дават хладка вода, за да не позволяват на температурата й да става много висока.
— Тя е млада и силна и инстинктивно ще се пребори с това — уверяваше го Джулиън през цялото време. — Трябва само да й помогнем, не бива да допускаме треската й да се усили.
Разбира се имаше моменти, когато Иън се тревожеше за детето в утробата й. Джулиън бе честен, когато го попита дали е възможно бебето да оживее.
— Всичко е възможно. Бебета са оцелявали по време на невероятно тежки болести на майките. Алена е в сравнително напреднала бременност, което е добре. Но не знам. Ще видим.
Когато най-накрая треската отмина и Джулиън увери Иън, че Алена е заспала спокойно, той излезе в салона, благодарен, вцепенен. Уморен и небръснат, той седна пред огъня, като се проклинаше за болестта й. Тя бе твърде крехка след смъртта на Теди. Той я бе повлякъл във водата, бе я оставил да настине, беше се любил с нея прекалено скоро. В сърцето му се бе промъкнал сковаващ ужас, когато си помисли, че тя се е изплъзнала от живота и лежи неподвижна като мраморен ангел, а разрошената й слънчеворуса коса бе пръсната около фините й черти като лъчист ореол. Тя бе започнала да значи за него много повече, отколкото си бе представял. Бе открил много повече за нея като човек, макар че разбра почти инстинктивно, че копнееше да я прегръща, да я има, както човек копнее да диша въздуха, да пие от водата.
Дори това да го убие, закле се той наум, той щеше да стои на разстояние от нея. Докато тя не се примири със смъртта на Теди, докато не се излекува.
Докато не се роди детето им.
— Иън, знаеш, че макар и да седиш там и да се обвиняваш, ти не си виновен за това!
Изненадан, той се обърна. Джулиън бе излязъл от стаята на Алена.
— Тя…
— Тя е сравнително добре. Но престани да се самообвиняваш. За бога, Иън, ако някой от нас изобщо може да разбере какво предизвиква тези ужасни трески, можем да направим революция в медицината. Много доктори смятат, че треските се пренасят по въздуха и че единствената защита срещу тях е да спрем да дишаме. Естествено това е шега, понеже дори ние знаем, че човек трябва да диша, за да живее.
Иън поклати глава с уморена въздишка.
— Ако не съм я разболял, със сигурност съм допринесъл за лошото настроение, което я направи толкова уязвима! Първо Теди почина, а сега…
— Сега пък Линкълн.
— Да.
— И ти си разтревожен, защото не си готов да се откажеш от войската.
Иън поклати глава.
— Най-буйните ми приятели, останалите офицери и познати — всички подхождат внимателно към този въпрос. Вирджиния ще води Юга, струва ми се, а сега във Вирджиния се говори за умереност. Но Флорида е друга работа — в целия щат дори камъните са пристрастни! Много добре го знаеш. Като си тръгнахме от Сейнт Августин, приятелят ти Джон, щатският сенатор, казваше, че някои тихо приканвали да се почне подготовка за извънредно законодателно заседание, за да се гласува по въпроса за отцепване просто в случай, че изборите завършат зле! — той неспокойно поклати глава. — Аз не спирам да си повтарям, че не знам какво ще правя, ако Флорида се отцепи. И въпреки това, Джулиън, не мога да не смятам, че е грешно един човек да притежава друг, независимо какви са разликите в цвета и расата им. Никой не бива да има правото да продава жената — или детето — на някой друг. И наистина вярвам в светостта на Съюза.