— Твоите възгледи не бяха причината за болестта на жена ти.
— Да, но и няма да й помогнат да се възстанови.
— Още не съм виждал някой от вас да се уплаши от спор — посочи Джулиън. — Повярвай ми, много скоро тя отново ще е готова да се изправи срещу теб.
Може би. Иън стана, изтерзан от това, което се канеше да каже, но въпреки това уверен, че Алена се нуждае от известно време без него.
— Джулиън, можеш ли да останеш малко повече?
— Естествено, но…
— Трябва да се върна на служба и сега Алена в никакъв случай не би могла да ме придружи. Мислех, че може би след около месец вие с Джером можете да я доведете до Сейнт Августин, да я качите на някой параход заедно с Лили и да я пратите в Чарлстън. Аз ще я посрещна там и можем да прекараме един ден с Брент и Сидни. Ще ми бъде много по-лесно да си взема няколко дни отпуск до Чарлстън, отколкото да дойда дотук… Не искам да поемам повече рискове с живота й, нито с живота на детето.
— Както желаеш. Ще направя каквото мога.
— Благодаря, Джулиън. Ти си направо незаменим.
— Кога ще тръгнеш?
— Утре сутрин. Джером се кани да закара майка си вкъщи. Аз ще имам възможност да си взема довиждане с нея и с чичо Джеймс, понеже не знам кога ще мога да се върна отново.
— Смяташ ли поне да се сбогуваш с жена си? До утре сутринта тя ще се събуди с бистра глава и най-после отпочинала.
Иън мрачно кимна.
— Да, смятам да се сбогувам.
Алена се събуди много бавно и чу как някаква птичка пее някъде край къщата. Тя отвори очи. За нейна изненада клепачите вече не й тежаха. Тя примига само за миг от светлината, която се процеждаше през прозорците и обливаше меките бели завивки на леглото й и бродираната нощница, с която бе облечена. Тя вдигна поглед и видя една тъмна глава, наведена над вестника от Сейнт Августин.
— Иън! — промълви тя.
— Алена!
Вестникът се смъкна. Мъжът се изправи. Очите бяха същите — но не беше Иън.
— Джулиън? — рече тя.
Той седна до леглото и веднага пипна челото, страните и ръцете й. Усмихна се с явно задоволство.
— Не е останала и следа от треската! Слава богу, че брат ми ми се довери… Ти се съвзе прекрасно.
— Какво стана? — попита го тя.
— Имаше грип. Нямам представа какво точно беше — но моля те, не го повтаряй! Не мога да кажа какво го е причинило, но това, което го утежни бе фактът, че не си яла почти нищо в дните преди да се разболееш. А и бебето…
Начинът, по който изрече думите накара сърцето й да потрепери. Тя не можеше да повярва, че я обля толкова силна вълна от терзание и съжаление и бързо сграбчи ръката му.
— О, боже, убила съм го!
Той поклати глава, като стисна ръката й на свой ред.
— Не, не, Алена. Доколкото знам, бебето ти е съвсем наред. Усетих движение тази сутрин.
— Усетил си го… да се движи?
Той кимна.
— Да, естествено. Вече си минала средата, Алена. Момченцето — или момиченцето — става доста силно. Наистина е изумително колко можем да научим в медицинското училище от умрели зародиши. Жалко, че често са толкова много…
Той спря, внезапно осъзнал за необмислената посока на бръщолевенето си.
— Извинявай, Алена, извинявай. Естествено ти бе главната ни грижа. А сега, като почваш да ме гледаш право в очите и да говориш свързано, мога да ти кажа съвсем честно, че чак до снощи имахме съмнения дали ще те бъде! Но ти си истински боец.
— Джулиън, много съм ти благодарна — на теб и на семейството ти.
— Но това е и твое семейство, нали — попита я той нежно.
— Семейство назаем — съгласи се тя.
— Не назаем, понеже ти никога няма да ни върнеш — подкачи я той.
— Вероятно си много по-мил, отколкото заслужавам, Джулиън — каза му тя, като се опита да се надигне и да се облегне на възглавниците. Вече не изпитваше болка, но имаше чувство, че силата й е като на новородено коте. Обаче Джулиън забеляза намерението й и бързо й помогна да нагласи възглавницата, за да се облегне на нея.
— Джулиън, колко време бях болна?
— Три дни. Достатъчно дълго, за да уплашиш здраво всички ни.
— Някой друг разболя ли се? Иън… добре ли е?
— Здрав е като бик — увери я Джулиън. Той стана и наля една чаша вода от масичката до леглото й. — Изпий това бавно, после ще се потрудим над островитянската супа на Лили — това със сигурност ще ти възвърне силите.
Когато Джен влезе с леген, гъба и четка за коса, Джулиън остави двете жени сами. Джен седна на крайчеца на леглото, а очите й светнаха, като се наведе да целуне Алена по челото.