— Като нова! Изглеждаш прекрасно.
— Джен… не е възможно да изглеждам добре.
— И още как. Хубаво е да си жива — каза й Джен сериозно.
Алена се усмихна. Наистина бе хубаво да е жива и да се грижат толкова добре за нея.
— Ужасно ти благодаря — за всичко — каза тя на Джен. — Ти бе тук през цялото време. Прекрасна медицинска сестра си.
— Помагаха ми. Имам брат и братовчед, които са доктори и израснах с Тийла, която е истинска знахарка и твърди, че е научила за всички качества на билките от неин добър приятел по време на семинолската война. Аз все още съм убедена, че половината от постиженията й си е чиста магия от душата й.
— В нейната душа наистина има магия, както и в твоята — рече й Алена.
Дженифър я прегърна топло.
— Не се подценявай, Алена. Ти си се метнала на Теди. А никога не е имало по-мил човек от него.
На вратата леко се почука, а после се отвори. Алена с изненада установи, че сърцето й заби ускорено, като видя, че е Иън.
Бе облечен в униформа. Синият цвят на войската на Съединените щати. Колебливата усмивка, която се канеше да му отправи, угасна.
— Алена — промълви той, като се приближи до леглото и седна срещу Дженифър. Тази сутрин й се стори поразителен, толкова висок в униформата и редингота си, които му стояха много добре. Лицето му бе гладко обръснато, тъмната му коса все още бе леко влажна, сякаш току-що се бе изкъпал и облякъл. Ухаеше приятно на сапун, на кожа и на хубава боя за обувки. Ботушите му лъщяха, раменете му изглеждаха невероятно широки и тя усети някакъв странен трепет у себе си, странно желание…
Странна ревност и… собственическо чувство.
Очите му бяха остри, търсещи, пролазващи по Алена, поглеждаха към Дженифър за потвърждение, че жена му е толкова добре, колкото изглеждаше.
— Тя е наистина като излязла от гората! — рече Джен с усмивка и се надигна. — Е, ще ви оставя. — Тя тихо излезе и затвори вратата зад себе си.
Иън протегна ръка и докосна Алена по бузата. В жеста имаше нещо много нежно — и нещо, което я направи неспокойна.
— Иън.
— Ти се върна при нас — рече той тихо.
Тя кимна, но си нямаше доверие, за да отвори уста. Той бе бдял денонощно над нея, тя бе уверена в това.
Тиранин. Да я кара да предприеме стъпки, за да живее.
— Но сега ти си тръгваш — прошепна тя.
— Не бих искал да се изправям пред военен съд. Когато си в армията и ти е заповядано да се явиш на служба на определена дата, ти го правиш. Трябва да се върна, Алена, а ти няма да можеш да пътуваш известно време. Трябва да възвърнеш силите си.
Тя се насили да го погледне и успя само да кимне, макар че не се бе чувствала толкова ограбена, откакто разбра, че баща й е мъртъв. Бяха женени, станаха любовници и очакваха дете и тя знаеше, че винаги ще е неразривно свързана с живота му.
Но той някакси се бе отделил тази сутрин. Бе отстъпил крачка назад и бе издигнал стена помежду им и тя се запита дали не се е уморил от нея. Или може би я съжаляваше или просто бе решил, че тя е станала толкова крехка, че не смее да я докосне.
Тя погледна ръцете си.
— Съжалявам, че създадох толкова проблеми на Джулиън. Той има медицинска практика в Сейнт Августин.
— Джулиън се радва на възможността да постои на юг. Той обича да лови риба по крайбрежието и много обича да плува в топла вода — рече Иън, а пръстите му се сключиха върху нейните. — След още няколко седмици ще можеш да отпътуваш. Той ще те доведе до Сейнт Августин в началото на декември и ще те прати на парахода за Север.
— Аха. На Север до…
— Смятам да те посрещна в Чарлстън.
Тя почувства почти нелепо облекчение. Не смяташе да я изостави напълно.
— Е — промълви тя, решена да не упорства — ще бъде чудесно да посетя Чарлстън. И да видя Сидни.
— Мислех, че това ще ти хареса.
— Аз наистина обичам Чарлстън, това бе един от любимите градове на баща ми. Никога не съм била във Вашингтон, макар че не съм убедена, че това е най-доброто време да го посетя.
За миг Иън замълча.
— Всъщност ще мине известно време, преди Линкълн да положи клетва, Алена. Ще стигнеш до столицата, докато Бюканън все още е в Белия дом.
— Това означава ли, че ще сме готови да заминем до полагането на клетвата на Линкълн? — попита тя меко.
— Означава, че ще сме в града по време на големи вълнения — и катаклизми, предполагам.
Той стана и тя се разтревожи, като й се щеше да не бе отваряла уста. Не искаше да се карат. Но ако не искаше да се карат…
Тя бързо сведе клепки. Иън просто не искаше да види истината. Щатът му щеше да напусне съюза. Когато наистина го стореше, Иън щеше да приеме факта, че ще има разцепление. И тогава щеше да напусне.