— Иън, момчето ми, какво правиш тук? — попита Андрю. — Последно чух, че работиш във Вашингтон с армейския инженерен корпус.
— Нещо такова. Всъщност доста дълго бях с картографите. Тук съм, за да се видя с жена си — той притегли Алена пред себе си и ги запозна.
— Охо, жена и дете, а? — подкачи го Андрю и поздрави Алена, като докосна леко с устни ръката й. — Брент! Добрият доктор Брент! Ти пропусна да ми кажеш, че братовчед ти пристига — обвини го Андрю и погледна край Иън.
— Андрю, аз нямам време да се усмихна напоследък заради тази вариола, от която всички се страхуват.
— Уф, ама разбира се. Е, хората днес няма да обръщат внимание на епидемията в Кълъмбия. На брега е истинска революция. Колко е интригуващо всичко! Изглежда че от днес вече няма да съм „американец.“ Още не съм съвсем сигурен какъв точно ще бъда.
— Бунтовник! — извика слаб, наконтен млад мъж, който седеше пиян на бара. — Бунтовник. Внимавай, в тълпата има един янки. Само чака заповед да заклейми стария орел и да избяга с новия Юг, а, майоре?
Иън не обърна внимание на пияния.
— Качваме се горе с Алена и Сидни, сър — рече той на Андрю. — Ако искаш, ела с нас.
— Какво има, янки? — извика непознатият, раздразнен от факта, че Иън не му отвърна. Той застана между Андрю Туийд и Иън. — Тук си в свободен щат, така че тази униформа не означава нищо, по-малко от нищо. Ти носиш парцал!
Той се изплю, като се целеше в Иън, но улучи пода помежду им. После залитна към него и замахна с ръка.
Иън с лекота го избегна и за собствено изумление реагира, преди да помисли. Удари мъжа със светкавичен къс удар и просна пияния на земята. После хората се раздвижиха, като освиркваха подигравателно падналия и поздравяваха Иън.
— Това е майор Макензи, от Флорида! Съвсем скоро ще е бунтовник, нали, майоре? — чу се друг вик.
Иън бе изненадан и разгневен, като чу Алена да отвръща вместо него.
— Когато Флорида започне да действа, тогава ще почне и мъжът ми! — извика тя през смях.
Той можеше да я удуши на място въпреки омагьосващия й ентусиазъм, красота — и закръгления корем — и светлината в златните й очи, когато докоснаха неговите.
— Извинявай, чичо — рече той просто, като прекрачи пияния, хвана лакътя на Алена и я побутна към стълбите.
Алена знаеше, че Иън е ядосан и въпреки това се чувстваше раздразнена и объркана.
Беше се зарадвала, че го вижда. Изгаряше от нетърпение вкъщи, укрепваше с всеки изминал ден, понякога така й се щеше да го види, че бе направо нетърпимо, а друг път бе толкова разтревожена какво прави той, че се вбесяваше, задето се държи като такава глупачка. Но се бе влюбила в него и не можеше да спре да се измъчва от ревност. И дори днес, докато се обличаше, мислите й се бяха завихрили яростно, понеже тя обичаше детето, което сякаш носеше в себе си цяла вечност — обичаше го дълбоко, невероятно силно. Движенията на бебето й бяха станали познати като нейните собствени. Въпреки това тази сутрин тя си пожела мимолетно детето да се роди.
Защото тя приличаше на балон и защото… Искаше Иън да я желае.
Той просто бе абсолютно непредсказуем и днес бе виновен той, а не тя. Алена бе разочарована, че не е в центъра на нещата, докато Учредителната зала се пръскаше по шевовете до падането на нощта и Южна Каролина обяви, че се отделя от Съединените американски щати. От балкона с перила от ковано желязо на салона на апартамента им те видяха и чуха виковете и хаоса по улиците след официалното изявление. Младежи от военната академия маршируваха под гърмящата музика на мощен оркестър, танцьори и акробати играеха на улицата. Пуснаха фойерверки, които изпълниха нощното небе. Атмосферата бе наелектризирана.
Иън седна до нея, като гледаше празненствата и обсъждаше — главно с Брент — музиката, която слушаха, младостта на маршируващите, красотата на фойерверките. Той бе страшно любезен през цялата вечер, но някак притихнал, а кобалтовите му очи бяха много тъмни, въпреки приятните му думи и Алена се боеше, че в него ври нещо, което накрая ще избухне.
Тя отказа да остави настроението му да помрачи вечерта й. Гледаше с разширени очи, смееше се и пляскаше с ръце, заедно със Сидни, като се наслаждаваше на музиката и на спектакъла.
Дълго, дълго след полунощ празненствата най-накрая замряха.
И Иън се прибра много късно, след като пожела лека нощ на Сидни и Брент.
Тя се почувства неловко, като се събличаше и й се щеше да не се бе съгласила Лили да отиде да се весели из града. Кадифената й наметка скриваше състоянието й, но не и траурната й рокля. Въпреки това тя бе изненадана, когато усети ръцете му върху мъничките копченца на яката си. Обхвана я несигурност, докато не можеше да спре да се пита как изобщо би могла да се сравнява с някоя друга жена в момента.