И остана будна сякаш цяла вечност и се въртеше, без да може да си намери удобна поза.
Той не помръдна.
Накрая се обърна така, че се облегна на гърба му. Почти в същия момент усети, че бебето зарита. Иън също усети движението. Дългите му пръсти се протегнаха към корема й и той не ги дръпна.
— Този мъник е решил да оживее сред всичко това — промълви той меко и най-накрая с въздишка я притегли към себе си. После остана притихнал и тя бе толкова радостна, че е прегърната, че също се усмири. Помисли, че Иън спи, но след миг той добави:
— Съюзът също ще оживее, Алена.
Тя се престори на заспала.
Това не бе спор, който можеше да спечели тази вечер. Времето щеше да покаже.
А времето бе срещу него.
Те се бяха срещнали на 20 декември и понеже бе толкова близо до Коледа, Иън реши че трябва да прекарат празника в Чарлстън с Брент и Сидни.
Вълнението от отцепването бе останало да витае във въздуха и градът продължаваше да се весели, а хората идваха и си отиваха.
Иън прекара известно време на Бъдни вечер със стари приятели от войската, които бяха пристигнали в града. Мъже, които вече планираха да си подадат оставките.
Той се чудеше как, за бога, щяха да тръгнат на война един срещу друг.
Но това щеше да се случи.
След тази първа безсънна нощ, той успя да избегне по-нататъшни спорове с Алена главно като я отбягваше. Той искаше да е с нея. Още по-лошо. Като лежеше до нея нощем, усещаше как бебето рита и се върти и изпитваше много болезнено желание да се люби с жена си. Уханието на косата й, усещането за плътта й, краката й, преплетени с неговите… всичко сякаш го измъчваше и изкушаваше сетивата му. Но той се бе заклел пред себе си, че тя ще роди здраво дете и ще е възвърнала напълно здравето си, преди отново да я докосне. И макар да уважаваше много и брат си, и братовчед си като лекари и да знаеше, че и двамата смятат раждането за много естествено нещо и че много от ограниченията, наложени на жените са бабини деветини, Алена вече бе в доста напреднала бременност — толкова напреднала, че той реши, че веднага след Коледа трябва да заминат за Вашингтон. Каквото и да е казал, той щеше да е най-радостен, ако детето им можеше да се роди в Симарон. Вместо това трябваше да се задоволят с къщата, която бе купил във Вашингтон. Макар че се очакваше тя да роди чак след средата на януари, Иън не искаше детето му да се роди на пътя между Севера и Юга.
Той се събуди рано сутринта на Коледа, стана тихо, облече се и остави Алена да спи, за да се разходи до батареята на пристанището в Чарлстън. Бе рано, много хладно и ветровито. На хоризонта лениво се движеха кораби и той виждаше различните укрепления на пристанището да стоят на стража край града. Бе красива, изключително спокойна гледка и Иън се запита колко ли дълго ще продължи. После се извърна от водата и се запъти обратно към странноприемницата.
Братовчедите му и жена му бяха там и бяха поръчали тъмно, печено кафе на балкона, заедно с бисквити и кифлички. Алена изглеждаше разтревожена, но му се усмихна, когато той заобиколи масата, за да седне до нея. Застана зад нея за момент, вдигна тежката й коса и нежно я целуна по врата.
— Честита Коледа — рече й той дрезгаво.
— Честита Коледа — отвърна му тя сериозно.
Но остана със странно изражение, докато го гледаше тази сутрин и дори след като той я хвана под ръка и я придружи, докато изминаха разстоянието до епископалната църква.
Проповедта бе за революцията. Свещеникът говореше постоянно по темата „Ако ръката ти е съгрешила, отсечи я,“ като казваше, че ако Съюзът е започнал да става омразен, той трябва да бъде изтласкан далеч от тях, тяхната позиция трябва да е здрава срещу силите, които могат да се опълчат срещу свободата в Южна Каролина. Имаше много одобрителни подвиквания. Коледните служби, помисли си Иън, изглежда нямаха много общо с раждането на Христос, а само с продължението на празненствата по случай отделянето.
Докато се връщаха към хотела, Алена го попита:
— Иън, как може да те е яд на тези хора, задето са толкова въодушевени от свободата и самоуправлението си?
Той се поколеба. Коледа беше. Искаше това да е ден на топлина и добра воля. Към всички мъже. И жени. Включително неговата.
— Ще ти отговоря, Алена, но после няма да споря повече с теб. Във всичко това има нещо фалшиво — разкол. Целият цивилизован свят вижда варварството на робството. Ако правата на щатите се въртят около правото на един човек да държи друг в робство, тогава Югът седи върху архаична и прогнила институция от самото начало. Не ме е яд на никого, макар че не съм съгласен с твърдението на свещеника, че господ ще е на страната на свободата — господ ще се отвърне от това братоубийство. Сега знаеш мнението ми.