— Ами моето мнение, Иън? — попита го тя меко.
— Ти си моя жена, Алена. Подкрепяй ме — предложи й той замислено.
Тя естествено забеляза тона му. Но очите й се сведоха и не отговори.
— Помниш, че си в ръцете ми, нали, любов моя? — попита той.
Това я накара да го погледне с бърз, огнен поглед.
— Може би не за чак толкова дълго! — уведоми го тя.
— О?
— Бебето ще се роди съвсем скоро, Иън.
— Аха. Това било, значи. Трябва да се подчиняваш на волята ми само защото очакваш дете ли?
— Разбира се, че не…
— Хмм. Ти изобщо не възнамеряваш да се подчиняваш на волята ми. Намираш се в ръцете ми само в моменти като този! — рече той и се засмя меко, но не бе толкова сигурен, че наистина му е весело. — Ще трябва да те държа с деца по всяко време, за да имам някаква надежда за здрав разум в дома си, както изглежда.
Като останаха насаме тази вечер, Иън даде на Алена подаръка й. Това бе венчален пръстен с красиво инкрустирани в златото малки топази. Тя седна пред огледалото и среса косата си. Той хвана ръката й и взе големия пръстен, който бе сложил на ръката й на сватбата и го замени с нежната нова халка, която се плъзна точно по мярка.
Тя се вгледа доста дълго първо в нея, а после в очите му. Устните й леко потрепериха, а гласът й също бе мек и треперещ.
— Красив е… Благодаря ти.
Тя се изправи на крака и се опита да го целуне, но го стори доста непохватно с бебето помежду им. Въпреки това шепотът на устните й срещу неговите събуди спомени у него и както обикновено уханието й бе доста мъчително за него. Сякаш замаяна, тя погледна от очите му към пръста си, а после отново към него.
— Иън, благодаря ти.
— Бижутерът ми каза, че трябва да използвам диаманти, или поне смарагди или рубини. Аз казах не. Топазът е точно като очите ти.
— Топазът е съвършен! — прошепна тя и се извърна, като започна да рови в чекмеджето си. Извади една кутия с английска опаковка и му я подаде.
— Съвсем не е толкова хубаво или ценно нещо — каза му тя, а очите, които бе сравнил с топаз бяха толкова блестящи. — Но аз го направих.
Той вдигна вежда, после отвори пакета и извади голям шал с красиви ресни.
— Това е карето на клана Макензи — каза му тя. — И е много топъл, така ми казаха. Ако ще стоиш на север.
Той не можа да не се засмее и да не оцени колко загриженост е вложила в подаръка. Уви го около врата си и забеляза, че цветовете на карето щяха да си отиват много със синята му униформа. Той се въздържа и не спомена този факт на Алена.
— Много е топъл — рече той дрезгаво. — И много го ценя — усмихна се той. — Естествено баща ми също би оценил такъв подходящ подарък.
Тя понечи да се усмихне, но усмивката й угасна и внезапно той си спомни, че това е първата й Коледа без баща й и вероятно първата Коледа, когато не си е в къщи.
Първата й Коледа като негова жена.
— Благодаря ти, любов моя, много ти благодаря — каза й той нежно и внезапно я вдигна на ръце и я отнесе до креслото пред камината. Ръцете му се обвиха около врата й, но тя запротестира.
— Иън, прекалено съм тежка…
— Алена, никога няма да си прекалено тежка — възпротиви се той нетърпеливо и седна с нея.
И тя остави главата си да падне на рамото му и седеше доверчиво до него, а връхчетата на пръстите й деликатно докоснаха гърдите му. Косата й ухаеше на чисто и го опияняваше с лекия си мирис на цветя. Той си помисли, че ако страната не се разпадаше, той можеше да е напълно доволен човек. Жена му бе много красива и можеше да е дива, сприхава, инат — и въпреки това толкова нежна и сладка, като в този миг. Ако той се измъчваше, това бе от желание по нея — но просто трябваше да почака. Но и двамата бяха млади, жизнени, богати и всеки момент очакваха дете. Идеалният син, може би, а ако не, дъщеря, и пред тях имаше дълги години, за да нароят семейство.
17
Иън бе наел къща в центъра на столицата.
Те пристигнаха през нощта, но дори в тъмнината Вашингтон изглеждаше необичайно жив. По улиците тракаха карета, тропотът на конските копита се чуваше ясно. Алена не искаше да се радва на нищо във Вашингтон. Ала въпреки волята си го хареса още от момента, в който пристигнаха. Мястото изглеждаше толкова изпълнено с живот. Продавачи предлагаха ядки, които се печаха на открити огньове и викаха на минувачите с напевни гласове. Момчета продаваха вестници и раздаваха диплянки дори през нощта, куриери сякаш сновяха напред назад усърдно по всяко време на денонощието.
Къщите светеха с ярки светлини.
Пътуването бе уморително. Въпреки че железницата ги бе докарала от Чарлстън почти до къщата, пътуването не бе лесно за нея. Сега Алена усещаше съвсем ясно бремето на бебето и откри, че много трудно може да спи.