Пътуването с файтона от гарата до къщата бе ужасно, а зимното време превръщаше пътищата в тресавища. Алена мислеше, че ще е изтощена и няма да има търпение да си легне, като стигнат къщата.
Но градът отново я оживи. И тя се зарадва, като откри, че къщата, която бе взел Иън бе много близо до самата столица, близо до главната улица и оживения център. Бе доста студено и влажно в нощта, когато пристигнаха, но като слязоха от файтона, тя почти не забеляза това. Обърна се очарована и после осъзна, че Иън я наблюдава и самият той също изглежда уморен и се опитва да е търпелив с нея.
— Искаш ли да разгледаш къщата? — предложи той.
— Разбира се.
Пътеката бе хлъзгава, той внимателно я хвана за лакътя и я придружи по стълбите до верандата. Като стигнаха горе, вратата автоматично се отвори и Иън поздрави върлинестият слаб човек, който застана отпред, да ги посрещне.
— Хенри, доведох жена си — рече Иън. — Хенри е мой иконом и много други неща тук.
— Така е — потвърди Хенри вежливо. Той бе толкова висок и слаб, че напомняше на Алена щъркел, но имаше изненадващо приятна усмивка, която отиваше на буйната му бяла коса и тънко лице, покрито с бръчици. — Аз върша каквото се наложи, мисис Макензи — добави той и я поздрави, като наклони глава. — Заповядайте, мисис Макензи. За мен е удоволствие да ви услужа с каквото мога.
— Благодаря, Хенри — каза му Алена.
— Хенри, ще бъдеш ли така добър да покажеш на готвачката и прислужницата на жена ми стаите им, а аз ще разведа мисис Макензи из къщата.
— Както желаете, сър.
Архитектурата на къщата бе в достолепен федерален стил, антрето бе във форма на полумесец с модни тапети с цвят на мрамор и много висок таван с красив полилей. Едно вито стълбище започваше веднага след входа, докато стаите на първия етаж се намираха от двете му страни.
— Наляво — поведе я Иън, докато Хенри тръгна с Бела и Лили нагоре по стълбите.
— Официалната трапезария — естествено никой не очаква от теб да даваш приеми в сегашното си положение, но може би след време ще приемаме гости. Следват дамският салон, после големият салон. А до него са библиотеката и кабинета ми. — Стаите следваха една след друга, а големият салон бе точно над извитото стълбище. До него библиотеката имаше определено мъжко излъчване с тъмното си дърво и кожа, а кабинетът зад нея сякаш заявяваше, че също е забранена територия за слабия пол.
Алена разгледа библиотеката и свързания с нея кабинет и се обърна към Иън.
— Много е величествено за място, където да отседнеш, докато си на служба тук. Човек би си помислил, че смяташ да останеш по-дълго.
— Взех къщата преди няколко години, което се оказа мъдро решение — рече той просто. — Хайде, ще те заведа горе. Сигурно си капнала.
— Наистина ми няма нищо…
— Но не искаш да се преумориш — рече той твърдо, като я заведе по обратния път и после тръгна по стълбището.
— Всички стаи на прислугата са на третия етаж — каза й той, като отвори една врата точно срещу коридора на площадката. — Наредих да приготвят тази за теб.
Алена влезе в стаята. Тя бе изключително приятна, с голямо легло, покрито с дебел бял юрган в центъра на стаята. Мебелировката бе от борово дърво, тапетите в нежен син десен, а розетката на тавана бе оцветена в същия син цвят по края.
— Много е хубава — промълви тя. Но сърцето сякаш се качи в гърлото й. Това бе нейната стая. Само нейната. Не неговата.
Тя го погледна.
— А къде… спиш ти във Вашингтон? — попита тя любезно.
— Аз съм в следващата стая по коридора — каза той и я изгледа. — Засега така ще е най-добре. Ще ви притеснявам с бебето.
— Не, няма.
— Хайде, любов моя, напоследък не съм си отспал, а имам нужда от сън — каза той меко. — Там има мивка, зад паравана ще намериш вана, а на поставката над камината — чайник за топлене на вода. До леглото има звънец. Ако се нуждаеш от каквото и да било, Хенри разполага с трима души и естествено, сега имаме още помощ, след като Бела и Лили са тук. Ще те оставя да си починеш. Искаш ли Лили да дойде да ти помогне?
— Не, благодаря, добре съм.
Той бързо се приближи до нея, сякаш внезапно бе изгубил търпение. Целуна я по челото.
— Почини си! — промълви той и я остави.
Когато излезе, тя внезапно се свлече в долния край на леглото озадачена, неспокойна, а в добавка към това наранена и самотна. Те наистина се караха за състоянието на страната, но тя бе много радостна да е с Иън в Чарлстън. Чувстваше се сигурна до него, удобно й бе в прегръдките му. Изглеждаше, обаче, че той е непреклонен в решението си да не спи в една стая с нея и тя имаше усещането, че той издига още една от стените си помежду им. Не можеше да не изпитва малко ревност и се чудеше дали той не си мечтае за нещо друго тук, във Вашингтон.