За свободата си.
Да прекарва времето си с дъщерята на полковника?
Все пак Алена бе много уморена и изобщо не бе сигурна как да подходи и бе прекалено горда, за да настоява Иън да е при нея. Ами ако направо й откажеше? Тя реши, че няма да може да понесе такава ситуация.
Някой вече бе донесъл куфара от файтона до стаята й и тя смъкна дрехите, с които бе пътувала и облече само една нощница, а после освободи Лили с обяснението, че е страшно уморена. Което бе самата истина.
Легна на леглото, покрито с юрган и се загледа в нощта.
Тя наистина заспа, но сякаш току-що бе склопила очи, когато откъм верандата отдолу се издигнаха гласове. Отиде до прозореца и внимателно дръпна дебелите брокатени драперии. Иън стоеше на стъпалата с Хенри и говореше толкова тихо, че тя не можеше да разбере за какво става дума. После той заслиза по стълбите и тя видя, че един млад прислужник доведе Пай от обора и Иън се качваше на коня си.
Той не се обърна назад към къщата. Излезе през портата и пое по улицата в нощта.
И с терзания и гняв тя се запита къде ли смята да прекара Иън нощта.
Алена бе решена, че може да е точно толкова резервирана, колкото и съпругът й, което бе ужасно трудно, понеже него непрекъснато го нямаше в къщата. Вестниците уверяваха гражданите, че конгресът продължава да се бори за компромисно решение.
Първите дни на януари наистина изглеждаха много студени.
Иън бе изключително любезен и грижовен в малкото часове, когато се прибираше вкъщи. И толкова отчужден, че на нея й се щеше да го зашлеви. Бебето трябваше да се роди съвсем скоро, но тя не можеше да спре ужасното чувство, че е сложена в чист, благопристоен шкаф и после са и затворили плътно вратата. Не трябваше да я виждат и да я чуват. Тя бе сигурна в това, защото, макар че Иън винаги бе вън от къщата, когато тя се събудеше сутрин, той се връщаше, за да вечерят заедно. Когато тя се опиташе да подхване разговор за състоянието на страната или поскаше да знае дали на него му е известно какво друго става, той отвръщаше с половин уста, а после сменяше темата. Когато тя спомена, че иска да поразгледа града, той й напомни, че е зима, че навсякъде има поледици и че трябва да се грижи за своето здраве и това на детето. Съвсем скоро щяла да може да се разхожда до насита.
Алена си помисли, че той й се изплъзва по някакъв неуловим начин. Знаеше, че не говори с нея за разцеплението в страната, защото бе решил да не се карат. За да не се кара, той я избягваше. Често излизаше от къщата нощем. Държеше се дистанцирано и почти не я докосваше. В нея вряха нетърпение и гняв и бе по-ужасно да знае, че трябва да овладее гнева си или да чуе, че е разстроена поради напредналата й бременност. Искаше й се да го засипе с яростни удари и в същото време я беше страх.
Бе стояла във Вашингтон малко повече от седмица, когато Хенри й донесе бележка от Иън, в което се казваше, че той няма да се прибере за вечеря, че ще ходи на събиране, където били поканени в дома на някоя си мисис Роуз Грийнхау.
„Макар и да бях отказвал преди това, естествено — пишеше Иън — полковник Магий намекна открито, че трябва да присъствам. Салонът на мисис Грийнхау е може би най-изисканият във Вашингтон. Мистър Грийнхау почина преди няколко години и Роуз е майка на четири деца, но тъй като наскоро загуби дъщеря си Гъртруд, в последно време не бе давала много приеми. Поради факта, че мисис Грийнхау е толкова забележителна жена и успява да събере всички страни на едно място, а много повече се постига с лично приятелство, отколкото с по-официални, дипломатически средства, аз ще отида за малко. Няма да закъснявам, но не ме чакай.“
— Може би ще искате да ви сервирам вечеря в стаята, мисис Макензи? — предложи Хенри.
Алена замислено потупа с бележката на Иън брадичката си и каза:
— Не, мисля, че не, Хенри. Мисля, че самата аз ще изляза за малко.
Хенри не бе достатъчно бърз да скрие изненадата си.
— Но, мисис Макензи…
— Да, Хенри?
— Мисис Макензи, бебето…
— Бебето се нуждае от чист въздух — увери го тя.
— Ама…
— Моля те, Хенри, прати Лили при мен, ако обичаш.
Хенри затвори уста. Когато излезе от стаята й, Алена се забърза към тоалетната си масичка. Поканата от мисис Грийнхау бе дошла адресирана до нея. Тя я бе отворила и бе казала на Иън за нея по време на вечерята, но той бе изтъкнал бебето, лошото време, с което тя изобщо не бе свикнала и съвсем скорошната треска, която бе изкарала.