Но не можеше да понася повече да е затворена в къщата. Жадно четеше вестниците, но новините бяха пристрастни и тя нямаше търпение да чуе какво говорят хората. Вашингтон оставаше пълен с най-различни мнения и тя бе убедена, че може да намери някой южняк, който да говори по-охотно от съпруга й по държавните въпроси.
И повече не можеше да понася да чака да се срещне с дъщерята на полковник Магий.
Лили, която обикновено бе най-горещата й подкрепа, й помогна да се облече с явно неодобрение.
— Това просто не е прието — уведоми я Лили. Първата ти грижа трябва да е…
— Бебето. Бебето ми е съвсем наред.
— Ако паднеш…
— Няма да падна. Лили, полудявам. Заключена съм сам-самичка тук, на Север…
— Не си заключена.
— Добре тогава, ако не съм в затвор…
— Освен това той сигурно ще е бесен — Лили имаше предвид Иън.
Алена срещна очите на Лили в огледалото.
— Предполагам. Но ще трябва да се примири, както го правя и аз — рече тя просто. — Лили, не можеш да ме разубедиш, така че, моля те, направи косата ми колкото можеш по-добре.
Лили изпусна дълбока въздишка, но продължи да подрежда косата на Алена.
Трийсет минути по-късно Алена бе готова.
Тя се погледна загрижено в огледалото. Отново бе напълняла, но бузите й не бяха закръглени и още имаше трапчинки на ключиците. Тя леко прехапа долната си устна, като й се щеше да може да се пристегне с корсет. Роклята й бе черна, понеже колкото и да й се щеше да изглежда красива, тя спазваше траур за баща си. Каза си, че черният цвят прикрива малко големия й корем. Дженифър й бе помогнала да нагласи роклята и сега тя имаше малко старомоден вид с талия, прихваната с панделки точно под гърдите, така че роклята се спускаше на меки дипли надолу. Тя си каза с въздишка, че няма да изглежда привлекателна, но поне бе доста прилично облечена.
Като слезе долу, наметна пелерината върху раменете си и помоли Хенри да повика файтона, тя усети миг на паника. Иън щеше да е бесен. Ами ако беше там с Риса Магий?
Алена прехапа долната си устна. Поканата бе адресирана до нея. И тя щеше да отиде, реши Алена. По дяволите всичко друго.
Риса Магий отпиваше шери и се преструваше, че й е интересно с добрия приятел на баща й, полковник Монтгомъри, докато старецът не спираше да приказва за някакво индианско нападение на Запад.
Прииска й се тя самата да е на Запад — или даже в проклетия Юг. Навсякъде освен тук. Но възпитанието на Риса цял живот бе свързано с военните. Баща й бе поискал да е тук и тя дойде — понеже това бе неин дълг. Не можеше да скрие колко не й е по сърце почти всяка задача. Не че събирането бе неприятно — стаята бе пълна с бляскави, интелигентни, очарователни хора. Хора, които със сигурност щяха да играят важни роли в драмата, която се разиграваше в страната. Имаше много полковници, както и майори, имаше дори няколко генерала, както и политици, писатели, бизнесмени и свещеници.
Но сред майорите бе Иън Макензи и колкото и да се опитваше, Риса откри, че е почти невъзможно да се преструва, че между тях не е имало нищо. Но после…
Иън се бе оженил за друга.
Естествено бе дошъл право при нея да й съобщи, макар че слуховете вече бяха стигнали до ушите й. И знаеше колко го е боляло да дойде при нея. Риса вярваше с цялото си сърце, че това е било ужасно болезнено за него. А когато усетеше погледа му върху себе си, знаеше, че той още я смята за повече от привлекателна и през цялото време бе съзнавала, че всъщност я иска… Естествено съпругата му бе някъде в джунглите на Флорида и, убеждаваше се тя, между него и жена му нямаше нищо, освен брака им — насилствен брак, който благоприличието и обстоятелствата бяха наложили. Тя си внуши и че Иън се е оженил за жалка, позастаряла мома, несъмнено грозна като вещица. И с изненада установи, че й се искаше да не е прекарала толкова време във флиртуване и да не бе чак толкова самоуверена. Но след като бе израснала сред море от мъже, тя съзря с доста голяма доза самочувствие. Естествено бе имала многобройни ухажори и бе видяла най-интелигентните, смели и интригуващи мъже в страната. Бе отхвърлила няколко забележителни млади мъже, преди да се спре на Иън. Само че го бе сторила твърде късно. И сега за свой ужас тя откри, че понякога й се иска да е имала благоразумието да го прелъсти незабавно. Тогава можеше именно тя да е с него, да очаква детето му и да го подкрепя в любовта му към Съюза.
Млад мъж с къдрава кестенява коса и гневни очи внезапно се приближи до Иън. Риса се напрегна, за да чуе разговора и разбра, че човекът е от Алабама и току-що е подал оставката си, за да се върне вкъщи в очакване щатът му да напусне Съюза. Той бе ядосан, задето Иън още не сторил същото. Иън му отвърна с равен, добре овладян глас — без да спори и без да се съгласява. Защитаваше позицията си.