— Вие имате ли деца?
— Имах четири дъщери. Наскоро загубих една от тях. Моля ви, заповядайте. Толкова е хубаво, че сте тук. Извинете, не ви очаквах. Отначало Иън се извини, че вие двамата не може да дойдете, но после явно са му повлияли да дойде… Мисля, че командирът му изрично го помоли да присъства тук тази вечер за някои неофициални разисквания. Но той трябваше да ме предупреди, че и вие ще дойдете!
Алена не беше сигурна какво да отвърне. Радваше се, че не се наложи, понеже Роуз Грийнхау не дочака отговор, а я въведе в стаята.
Сърцето на Алена се смрази. Понеже съпругът й танцуваше с най-красивата жена в стаята. Дъщерята на полковника?
Тя бе стройна и слаба, но тънката й талия изглеждаше още по-съвършена и подчертана от прекрасния бюст, който се надигаше от деколтето й. Тя бе смугла, косата й бе мека и гладка като тъмен самур. Лицето й бе перфектен овал, а очите й — светлозелени. Нюанс, който се промени, щом се спряха на Алена, и после потъмняха до тъмно морскосиньо.
— Елате, скъпа, да намерим съпруга ви и да ви запозная с хората наоколо — рече Роуз Грийнхау, като добави шепнешком: — Всички просто умират да се срещнат с вас. Толкова ще се зарадват на появата ви.
Алена се съмняваше, че светските дами във Вашингтон ще се радват да я видят. Естествено щяха да осъдят присъствието й и тя можеше да раздухва клюките още дълго време. Но пък това щеше да е нещо ново за нея.
Въпреки това, тя копнееше да избяга. Особено сега, когато дъщерята на полковника я гледаше с прекрасните си зелени очи от прегръдките на Иън.
Дъщерята на полковника прошепна нещо на Иън и той се извърна.
Изненадан. Истински изненадан.
Иън умееше добре да прикрива мислите и чувствата си. Издаваше много малко. Но Алена го познаваше. И видя как кръвта пулсира в гърлото му и очите му бързо потъмняха и разбра, че е ядосан. Изведнъж й се прииска да се скрие, но не можеше. Един прислужник дойде да вземе пелерината й и тя остана по черната си дантелена рокля, насили се да се усмихне и протегна ръка, докато Роуз Грийнхау я побутна към една красива възрастна двойка и ги представи.
Все повече хора се приближаваха, мъже и жени. Алена се бореше с изкушението да се разтрепери, усмихваше се изящно и отговаряше толкова добре, колкото можеше. После осъзна, че мисис Грийнхау я представя на дъщерята на полковника, младата жена с кадифената тъмна коса, красиви зелени очи и невероятно тънка талия.
— А, ето те и теб, скъпа Риса! Това е Алена, жената на Иън. Риса е дъщеря на полковник Магий, така че естествено вие трябва да станете добри приятелки!
Алена и Риса се втренчиха една в друга с насилени усмивки.
— За мен е удоволствие, мис Магий — успя да промълви Алена.
— Удоволствието е мое — отвърна любезно Риса. — Иън е дотолкова част от живота ни — двамата с баща ми нямахме търпение да се запознаем с теб.
— Но, скъпа моя! — възкликна една от по-старите дами, на които Алена току-що бе представена. Мисис Макнали, помисли си Алена. Съпругът й бе в конгреса. — Няма нужда да се криеш! Обществената сцена тук винаги е толкова оживена и ти просто трябва да си част от нея! Колко жалко, че не си идвала по-рано!
— Но, Клара, миналата година мисис Макензи бе болна и не бива да искаш твърде много от нея — рече Риса вежливо.
— Бях болна… но сега съм съвсем добре — Алена увери другата жена. — Е, като изключим…
Красивата Риса я гледаше и любезно я чакаше да продължи. После странният проблясък в очите на другата жена накара Алена да разбере, че Риса току-що е осъзнала положението си. Че Иън очевидно няма почти нищо общо с нея.
Алена затвори очи и внезапно й прилоша. Тя носеше пръстена му, детето му, името му, каза си тя. И това естествено нараняваше другата жена.
Жената, за която бе смятал да се ожени.
— Всъщност наистина се чувствам изключително добре — рече тя. — Бих могла… да изкача планини! — заяви тя сладко.
— А! — промълви Риса и внезапно повдигна вежда. Алена леко се извърна, като осъзна, че Иън стоеше зад нея. С пелерината й.
По гърба й полазиха тръпки. Очите му изглеждаха почти черни.
— Любов моя — започна той с тон, който не издаваше подобно чувство. — Не мога да се добера до теб — направо са те обградили. Толкова е хубаво, че дойде, но мисля, че постоя доста, нали?
Тя се бореше с изчервяването, което изгаряше страните й и се чувстваше като дете, на което му се карат. Пред Роуз Грийнхау, Риса и мисис Макнали — цялото вашингтонско общество.
— Наистина се чувствам прекрасно — настоя тя леко. Но внезапно усети, че не е така.