— Очите ти — прошепна тя нежно на Иън.
— Моите, или може би на Теди — рече той тихо.
Алена вдигна поглед към него. Той отметна влажната коса от челото й и я приглади, а тя хвана ръката му и целуна пръстите му.
— Благодаря ти за това — каза тя меко.
Той се наведе и притисна устни към челото й, а после към устните й.
— Благодаря ти за сина ми — каза й той. Тя се усмихна, погледна сина си, който я наблюдаваше сериозно и после позволи на очите си да се затворят. Някой отнесе бебето.
Иън, помисли си тя. Никога не се бе чувствала толкова спокойна. И заспа.
Следващият ден мина бързо. Алена бе уморена и спеше често, понеже нямаше значение. Всичко, което искаше да прави през първите няколко дни бе да гледа бебето и да му се възхищава. Дори не забелязваше часовете, през които Иън отсъстваше, понеже той идваше до стаята й всяка вечер, сядаше до леглото й и гледаше бебето заедно с нея. Не спеше при нея, оставаше в собствената си стая. Но винаги бе наблизо и за момента тя бе доволна.
Радваше се, че той не й налага какво име да изберат за сина им, а се допита до нея.
— Искам да го наречем Шон Майкъл Макензи, на името на дядо ми — предложи той, като погледна към сина си. Бебето хвана здраво палеца на Иън, докато разглеждаше баща си. Иън продължи: — Предполагам, че ти би искала Тиодор, но аз предпочитам първото име да е от семейство Макензи, ако си съгласна. Ако желаеш, можем да кръстим втория ни син на Теди.
— Ами ако нямаме друг син?
— Теодосия? Теодора? — предложи Иън, като я погледна и клепките й се спуснаха, защото не искаше да забележи колко е радостна от убедеността му, че ще имат още деца.
— Харесва ми Шон Майкъл — рече тя просто. — И всъщност доста ми харесва Теди за момиче.
— Тогава ще бъдеш Шон Майкъл — уведоми сина си Иън.
Шон бе на няколко дни и Алена спеше до него една сутрин, когато чу леко почукване на вратата. Сепна се и загърна нощницата си, понеже бе задрямала, докато приспиваше бебето. Погледна към вратата и осъзна, че там стои Риса Магий. Едва не подскочи, но се сети за бебето и се спря, като се опита да приглади косата си. За нищо на света не би заменила бебето, но и не можеше да не усети бодване от ревност. Риса бе елегантна. Слаба, но със заоблени форми, красивата й тъмна коса бе вдигната в съвършен кок, а очите й блестяха на фона на матовата й кожа.
— Честито — поздрави я Риса много тихо, като влезе на пръсти в стаята и заобиколи леглото, за да види Шон. — Страхотен е.
— Благодаря — промълви Алена, като наблюдаваше другата жена. Поколеба се. — Благодаря ти и задето ме прикри толкова бързо онази вечер.
— Но ти успя да постигнеш драматизъм — усмихна се Риса.
— Нямах такова намерение — рече Алена — и съм ти благодарна. — Тя се спря. — И изобщо не разбирам защо се държиш толкова добре с мен.
Риса изглеждаше изненадана, а после меко се засмя.
— Защо, наистина? Всъщност не знам. Може би изпитвам женска солидарност или нещо подобно. Но ти си права — да си говорим открито. Изобщо не мога да разбера защо искам да ти помогна по някакъв начин. Шон е красиво бебе… и трябваше да е мое. Само че ти ми отмъкна Иън.
Алена възкликна и се изправи.
— Но аз не…
— Всъщност не е твоя вината. Аз самата трябваше да спя с него.
— Аз никога…
Риса се засмя и погледна многозначително към бебето.
— Не може да не си.
Алена поклати глава, решена да изкаже мисълта си.
— Аз не спах с него преди…
— „Да спиш с него“… какъв израз! Ако хората само спяха, колко много бъркотии щяха да бъдат избегнати. Въпреки това, да, чудесна мисъл. Аз бих скочила гола с него в някой вир.
— Аз не скочих гола с него във вира! — запротестира Алена.
— Значи той ме е излъгал? — попита Риса вежливо. Алена се изчерви, като не можеше да повярва, че водят такъв разговор, но пък сама бе стигнала до тази тема. Тя се намръщи вътрешно, като осъзна, че Иън най-вероятно е бил болезнено честен с Риса за всичко. Несъмнено споделяше много повече неща с Риса, отколкото с нея.
Внезапно част от огромното задоволство, което бе изпитала при раждането на бебето бе разклатено. Риса сякаш се самоиронизираше, но прямотата й караше Алена да се чувства неспокойна.
— Не знам дали Иън е излъгал, защото не знам какво ти е казал — каза Алена. — Но те уверявам, че не съм искала да сторя нищо лошо — нито на теб, нито на него. Никога не съм се опитвала да впримча Иън, не съм искала да стане това, което се случи и всъщност изобщо не исках да се омъжа за него! — рече тя, като започна с доста равен тон, но усети как гневът й се надига, докато говореше. После за свой ужас осъзна, че Иън стои на вратата.