Риса не го видя.
— Е, всъщност вече няма значение, нали? — попита тя меко. — Вие сте женени и имате чудесно дете и поздравленията са заслужени.
Иън влезе в стаята и Риса се обърна, изненадана. На Алена й се щеше да потъне в леглото и да изчезне. Болезнено съзнаваше, че Иън е чул думите й и усещаше колко студен е погледът му.
— Иън. Той е страшно хубав — отново го поздрави Риса. Тя бе толкова невъзмутима, толкова спокойна и уравновесена. На Алена й призля, но въпреки това страшно искаше да се държи с достойнство.
— Благодаря ти, Риса. Алена, облечено ли е бебето? — тонът на Иън бе галещ като коприна. — Нямах търпение да го кръстим и полковник Магий и Риса се съгласиха да му станат кръстници.
— Сега? — прошепна Алена, слисана. После не знаеше защо се изненада. Естествено родителите нямаха търпение да направят кръщене на детето си възможно най-бързо.
Но той дори не я бе попитал дали да поканят Риса и баща й за кръстници. Полковник Магий бе командващият офицер на Иън, така че нямаше нищо странно той да стане кръстник на детето, но…
Иън отиде до леглото и нежно взе Шон, като го сложи в ръцете на Риса. Тя се засмя от удоволствие, като държеше внимателно бебето.
— Той е направо прекрасен!
През Алена премина тръпка на тревога и й се прииска да грабне детето си. Иън, Риса и бебето бяха много красиви заедно.
Риса погледна към нея и изглежда забеляза колко е бледа.
— Ей сега ти го връщаме — обеща тя. Алена прехапа долната си устна и се насили да се усмихне.
— Ако ми дадете няколко минути, ще дойда с вас — рече Алена, готова да се измъкне от леглото и да се облече.
— Не бива да ставаш — рече Иън равно. — А и преподобният няма много време. Няма нужда да си там.
Алена приглади завивките с ръка, като си наложи да не се кара и да не спори — тя бе решена, че няма да се унижава повече пред Риса Магий. Никога не бе разбирала защо от бедните жени се очаква да родят децата си и веднага да се връщат на работа, докато дамите от обществото биваха приковавани на леглата си дни наред. Но тя не бе възвърнала силите си и нямаше да рискува да се просне по лице.
— Той е доста буен и може да не приеме лесно кръщаването — рече тя, като се усмихна на Риса. — Надявам се, че ще се държи прилично.
— Всичко ще е наред — увери я Риса и излезе от стаята.
Иън застана на вратата, загледан в Алена. После излезе.
Алена искаше да скочи и да го извика обратно. Чувстваше се толкова сама.
Как иначе? запита се тя. Току-що заяви на жената, за която той искаше да се ожени, че изобщо не е искала да е негова съпруга. Все едно им бе дала писмено разрешение за прелюбодеяние.
Въпреки опасенията на Алена Иън беше много мил през следващите дни, макар и да се държеше настрана от нея. Докторът я бе предупредил, че няма да има „ъъъ… интимни съпружески отношения“ за няколко седмици и тя не можеше да се бори с решението на Иън да спят в отделни стаи. Освен това гордостта не би й позволила да настоява той да дойде да спи при нея. Въпреки това Алена стори всичко възможно да се държи приятелски и това бе лесно, понеже и двамата бяха очаровани от ролята си на родители. Прекарваха много часове с Шон, проснат на леглото, като приписваха чертите му на членове на семейството, смееха се и се съгласяваха, че той изглежда като Шон и това е. Шон Майкъл Макензи.
Шон бе на малко повече от три седмици, когато пристигна покана за още едно от соаретата на Роуз Грийнхау. Алена осъзна, че е живяла затворена в черупка, в по-голяма изолация от когато и да било. Бе толкова залисана покрай бебето и собствените си грижи, че не се бе сещала за света около себе си. Дори не бе хвърляла поглед към вестника — единственото й четиво бяха писмата от семейството на Иън. И след Риса и баща й, Алена и Иън не бяха посрещали друг гост. Тя съзнаваше, че Иън се старае да си е в къщи и въпреки топлината, която и двамата изпитваха към Шон, по другите въпроси той бе издигнал съм нея стена от сдържаност. Внезапно Алена усети истинско нетърпение да излезе и да разбере какво става по света.
Иън работеше в библиотеката си над чертежи и карти, когато пристигна поканата, доставена лично от една от прислужниците на Роуз Грийнхау. Алена му я донесе, като се поколеба пред вратата, докато го наблюдаваше как работи, а после тихо почука. Той бързо вдигна поглед. До него имаше вестник, който сгъна и сложи настрана, като й направи знак да влезе. Алена безмълвно му подаде поканата. Той я прочете и й я върна.