— Накарайте двигателите да заработят. Вулканът знае как да стане това — и Зарв посочи към Спок. Единственият отговор беше леко повдигане на веждите и едно мрачно изражение на лицето му.
— Докато е възможно специалистите ми да работят всеки в своето направление, предпочитам да ги оставя да действат поотделно. Скот е специалист. Спок — също. И сами отлично се справят на своите места.
Зарв изломоти нещо и се извърна така рязко, че столът му се катурна на пода. Той изхвърча от залата, без да погледне назад. Лоритсън и Мек Джокор се спогледаха. Мъжът растение последва своя висшестоящ, а Лоритсън остана.
— Зарв не е същество, с което бихте се разбрали, капитане — обясни той. — Но се опитайте да го разберете.
— Възнамерявах това да бъде брифинг. Бихте ли ни оказали тази чест, мистър Лоритсън?
Мъжът пое дълбоко дъх, а после шумно въздъхна. Изправи се, отстрани една несъществуваща прашинка от червеното си памучно сако, повдигна рамене и зае стойка на оратор.
Кърк наблюдаваше с интерес как Лоритсън премина от подчинен в могъщ доминант.
— Ромуланската империя граничи със системите Емдън и Джурнамория. Те бяха най-честите внезапни нарушители на космическото пространство на Федерацията месеци наред. Нищо сериозно нямаше, докато не се случи инцидентът със „Скарбъроу“. Това убеди лидерите на Федерацията, че те се опитват да спечелят тук или там някоя и друга планета — Лоритсън се обърна към дисплея, на който чрез компютъра бе зададено изображението на Орион арм. Планетите, които той посочи, започнаха да пулсират за по-голям ефект. — Това им позволява да получат коридор през нашата окупирана територия. Изглежда, че искат да ни лишат от голяма част от минералните залежи, без да споменавам, че с това веднага губим и няколко населени планети.
— Изглежда логично — каза Спок. — Ромуланците печелят ценно пространство с минимален риск от тяхна страна. Този участък е доста отдалечен от Федерацията, за да бъде охраняван както трябва.
— Правилно, мистър Спок — съгласи се Лоритсън. — Не е по силите на Федерацията да го направи, но Емдън и Джурнамория заедно биха могли. Въпреки че двете планети са най-примитивните в сравнение с останалите, принадлежащи на Федерацията, те имат стратегическо разположение.
— С помощта на Федерацията те могат да спрат ромуланците. Така ли е? — попита Маккой. — След като възстановите мира между Емдън и Джурнамория, те получават от Федерацията оръжие.
— Нещо такова, докторе. Въпреки че не бихме желали война, точно тази би могла да се окаже много ужасна за Федерацията и би сложила своя отпечатък върху няколко десетилетия. Сега вече започвате да разбирате раздразнението на посланик Зарв заради нашето забавяне.
Кърк започна да разучава холограмата, като развихри въображението си на войник, за да прецени и най-малките подробности. Всичко, за което беше говорил Лоритсън, е точно така. Ако Империята на ромуланците успее да изгради предмостие в Орион арм, както казва дипломатът, битката с тях ще бъде дълга и кървава. По-добре е да се предотврати една малка война между две планети, отколкото да се остави да избухне друга, по-голяма, между цивилизациите.
— Разбирам, че Зарв има причини да бъде нетърпелив, но аз не ви заблуждавам за състоянието на „Ентърпрайс“. Можем да се движим с една светлинна скорост без затруднения. Фактор две крие проблеми. За фактор три и дума не може да става, докато не ремонтираме кораба.
— Няма ли някакъв начин да изстискате още малко скорост от вашия кораб, капитане? — това беше единственото, за което молеше Лоритсън.
— Страхувам се, че не. Законите на физиката са неприкосновени. Ще ви откараме до Емдън колкото е възможно по-бързо. Сигурен съм, че никой от нас не е доволен от скоростта — Кърк направи кисела физиономия, когато чу Зарв да реве отвън в коридора.
— Направете всичко по силите си, капитане. Посланикът, Мек Джокор и аз трябва да стигнем навреме, за да предотвратим войната — после Лоритсън подаде на Кърк няколко листа и бързо излезе.
Спок даде знак, че иска думата. Капитанът му разреши.
— Дипломатите използваха корабния компютър за проиграване на различни теоретични версии за изследване на всички възможни резултати. Аз нямах представа за това, но от компютъра ми се изискваше непрекъснато информация и това ги разкри.
— Значи вие сте ги шпионирали, Спок. Хайде, продължете! Кажете какво открихте — наведе се напред Маккой, жаден за клюки.