— Вашите думи ме обиждат, докторе — погледна го остро Спок. — Ако проектите на Мек Джокор за хранителните нива са верни — а аз нямам възможност да проверя основните положения — дипломатите ще успеят в тази мисия. Въпреки търканията с членовете на екипажа, на някои от които съм свидетел, те са много подходящи за деликатната мисия.
— Благодаря, мистър Спок — Кърк огледа офицерите, насядали около масата. — Ако няма други коментари, закривам брифинга — но на капитана не се понравиха погледите на офицерите му. Гледаха така, сякаш току-що някой е прочел смъртните им присъди.
— Капитан Кърк, може ли да разговарям с вас? На четири очи?
Кърк се обърна и видя Лорелей, която току-що се бе появила иззад ъгъла на коридора. Когато шоколадовите й очи погледнаха право в неговите, той почувства, че сърцето му започна да бие по-бързо. Начинът, по който тя го гледаше, го накара да се влюби в нея — почувства го като първа любов, като забранен романс, като открадната целувка.
— Разбира се. От какво се нуждаете? Членовете на екипажа добре ли се отнасят към вас?
— Много добре, капитане… Джеймз — начинът, по който произнесе името му, прозвуча като любовен шепот. Кърк тръсна леко глава, за да прогони въображението в нея. Беше приятно, но беше само една фантазия.
— Стаята ми е наблизо. Моля, елате да пийнем по нещо.
— Не харесвам вашия алкохол, но кафето ви ме стимулира.
Когато влязоха в стаята му, Кърк седна зад бюрото си, чувствайки се като защитник в крепост. За момент си помисли, че е щастлив от това, че масивният дървен плот го отделя от красивата жена. Гледаше Лорелей над рамките на очилата си, като се опитваше да прецени дали наистина е красива. Тя имаше прозрачна кожа с лек орехов нюанс, мека тъмна коса и големи кафяви очи, погледът на които така много го вълнуваше.
Красива — не — реши той. Вълнуваща — може би. Привлекателна. Определено привлекателна.
— Капитане, говорих с няколко души от вашия екипаж. Загрижена съм за сигурността на кораба.
— На кораба ли? Имате предвид инцидента в машинната зала. Не си заслужава да се тревожите заради това. Беше нещастен случай, но пострадалият техник бързо се възстановява. Медицинската ни апаратура е чудесна.
— Нямам предвид това, въпреки че повредите са сериозни. Тревожи ме опасността, в която хвърляте „Ентърпрайс“, като пътувате за системата Емдън.
— Какво искате да кажете?
— Данните в корабния компютър са много и доста изчерпателни, а аз имам способността да мисля.
Кърк се намръщи.
— Съжалявам, че не можем веднага да ви отведем на Хайла, но мисията ни е мирна. Ние пътуваме, за да предотвратим война в системата Емдън, а не да станем причина за такава, както си мислите.
— Присъствието ви ще сложи началото на война. Управителите на Емдън ще използват присъствието ви, за да нападнат Джурнамория.
— За вас, която дори не знаехте за съществуването на Федерацията до момента, в който ви спасихме, имате доста познания за нас.
— Познавам природата на разумните същества. Ние всички сме насилници по природа, капитане. Насилието ни е помогнало да оцелеем. Но не трябва повече да се убиваме един друг. Съществуват други, много по-мирни мисии. Не можете да влезете в системата Емдън, без да застрашите вашия „Ентърпрайс“.
Кърк почувства, че пръстите на ръцете му леко треперят, и внимателно постави чашата с питието на масата пред него.
— Трябва да имам доверие във висшестоящите и в избора им на Зарв и другите двама за провеждане на мирни преговори. Те са способни дипломати.
— Емдън ви използва.
— Обяснете! — Кърк искаше думата да прозвучи от устата му като команда. Но се разколеба. Осъзна, че не иска да чуе обяснението, защото знаеше, че той няма да може да повярва в него.
— Емдън и Федерацията имат договор за взаимна отбрана. Федерацията и Джурнамория нямат такъв договор. В случай на война Емдън очаква да бъде защитена от Федерацията.
— Как разбрахте това?
— Записано е в базата ви данни.
При това Кърк само преглътна. Беше истина.
— Когато навлезете в системата, това ще даде възможност на Емдън да атакува. Вие ще започнете война, няма да я предотвратите.
В Кърк бушуваха противоположни чувства и мисли. Лорелей говореше убедително. В думите й имаше логика. Но Зарв, Лоритсън и Мек Джокор бяха опитни професионалисти. Те не искаха война; желаеха само мир. Те нямаше да направят нищо, с което да разклатят позициите на Федерацията в Орион арм. Постоянната заплаха от ромуланците беше факт.