Спрях в най-далечния край на имота, навътре в лабиринта от живи плетове, където розите цъфтяха буйни и ярки, и там се предадох изцяло на тревата, лягайки върху влажната земя. Но още не бях удовлетворена, така че реших да смъкна ботушите и чорапите си и да запретна роклята си до коленете.
Гледах облаците, заслушана в тихото жужене на пчелите и шумолящите криле на птиците, когато го чух.
— Тя пристъпва грациозно по облаците, а звездите я знаят по име.
Би трябвало да се смутя. Ето че учителят ми ме беше намерил тук, със събути ботуши и чорапи, с разголени крака, със скъсана яка и изкаляна рокля. И току-що бе рецитирал стихотворението, което обичах най-много. Но не почувствах нищо. И дори не показах, че съм забелязала присъствието му, докато не направи невъзможното и легна до мен на тревата.
— Ще се изкаляте, учителю.
— Твърде отдавна не съм лежал на тревата, загледан в облаците.
Все още не го бях погледнала, но беше толкова близо до мен, че долавях мириса на одеколона му. Известно време лежахме в тишината и двамата бяхме вперили очи към небето. Искаше ми се да поставя известно разстояние между нас, да оставя широк тревен участък да израсне между раменете ни, едновременно с това исках да се доближа до него, да оставя пръстите си да пробягат припряно по тялото му, както той беше направил с мен. Как беше възможно да искам две противоположни неща едновременно? Как така не направих никое от тях, а останах, неподвижна, дишаща, пленница в собственото си тяло?
— Вдовицата каза ли ви? — попитах най-накрая, когато желанията станаха толкова напрегнати, че трябваше да проговоря, за да ги освободя.
Картие се забави с отговора. За миг си помислих, че не ме беше чул. Но той отвърна:
— За това, че ще останеш през лятото ли? Да.
Искаше ми се да разбера какво мислеше за уговорката. Но думите заседнаха в гърлото ми и затова премълчах, усуквайки пръсти в тревата.
— Знанието, че ще си тук, успокоява ума ми — каза той. — Не е нужно да прибързваме. Подходящият покровител ще се появи, когато му дойде времето, когато си готова.
Въздъхнах; около мен времето вече не бързаше, а вървеше мудно, точеше се бавно като пчелен мед през зимата.
— Междувременно — продължи той, — е най-добре да подновиш учебните си занимания, да поддържаш ума си остър. Няма да съм тук да те напътствам, но вярвам, че ще продължиш да се усъвършенстваш сама.
Наклоних брадичка, за да го погледна; косата ми се разстла около мен.
— Няма ли да бъдете тук? — Разбира се, знаех това. След цикъл по посвещаване на новите адепти всички ариали заминаваха за лятото, за да си починат след седемте непрекъснати години на преподаване. Напълно редно беше да го оставя да замине и да се отпусне, да се забавлява.
Той наклони лице да ме погледне в очите. По устните му се мярна сянка на усмивка, когато каза:
— Не, ще отсъствам. Но вече казах на Вдовицата да ми съобщи веднага щом ти намери покровител. Искам да съм тук, когато се срещнеш с тях.
А на мен ми се прииска да възкликна, че никога нямаше да се сдобия с покровител. Че изобщо не биваше да ме приемат в Магналия. Но скръбта искаше да завладее гласа ми, а аз нямаше да й дам власт да заговори. Не и когато Картие ми беше дал толкова много.
— Това е мило… че бихте искали да сте тук — казах и хвърлих поглед обратно към облаците.
— Мило ли? — изсумтя той. — В името на светците, Бриена. Нали осъзнаваш, че не бих посмял да те оставя да си тръгнеш с покровител, с когото не съм се срещнал лице в лице?
Хвърлих поглед обратно към него, с широко отворени очи:
— И защо?
— Трябва ли да отговоря на това?
Един облак измести слънцето и ни покри със сивота, изпивайки светлината. Реших, че съм лежала тук достатъчно дълго и се изправих на крака, изтупвайки стръкчета трева от полите си. Дори не си направих труда да обуя обувките и чорапите си. Зарязах ги и тръгнах, избирайки първата пътека, която се разкри пред мен.
Картие бързо ме последва и тръгна плътно до мен:
— Ще повървиш ли с мен, моля те?
Забавих ход, подканвайки го да се нагоди към темпото ми. Направихме два завоя по пътеката; слънцето се завърна с ожесточена влажна горещина, преди той да заговори отново.
— Искам да съм тук да се срещна с покровителя ти, защото държа на теб и искам да знам къде ще те отведе влечението ти. — Той хвърли поглед към мен; бях приковала поглед напред, страхувайки се да се поддам на погледа му. Сърцето ми беше като диво създание вътре в мен, отчаяно копнеещо да избяга от своята клетка от кост и плът. — Но по-важното е, за да мога да ти връча наметалото ти.