Някой ме беше завил с юрган. Най-вероятно Агнес.
Измъкнах се от леглото и взех свещта; празният ми стомах роптаеше от глад. Слязох боса по стълбите и си отбелязах кои стъпала скърцаха, за да ги избягвах в бъдеще. Точно се канех да се отправя към кухните, когато кадифената тъмнина на библиотеката и наситеният аромат на книги и хартия ме застигнаха в коридора.
Влязох вътре, като внимавах къде стъпвах. Чудатите купчини от книги разпалиха интереса ми. Винаги съм била същата, трупайки странни купчини книги още от мига, в който избрах науките. Коленичих да разгледам какви заглавия имаше в едната от тях, оставих свещта си настрана и започнах да ги прехвърлям. Астрономия. Ботаника. Теория на музиката. История на фамилията Рено…
Помислих си, че вече бях чела повечето. Точно посягах към следващата купчина, когато през тъмнината проговори непознат глас…
— О, здравейте.
Извъртях се рязко, като съборих купчината книги и едва не подпалих къщата. Улових свещта точно преди да политне към пода и се изправих, сърцето ми блъскаше ускорено в гърдите ми.
На мъждивата светлина от свещта си видях млад мъж, изтегнат в креслото, с лютнята в ръце. Дори не бях забелязала, че седеше там.
— Простете. Не исках да ви стряскам — извини се той, с пресипнал от съня глас.
— Ти сигурно си Люк.
— Да. — Той се усмихна сънливо, а после потърка носа си. — Ти трябва да си сестра ми.
— Спеше ли тук? — прошепнах. — Много съжалявам. Не биваше да слизам толкова рано.
— Не съжалявай — успокои ме той и остави лютнята, за да се протегне. — Понякога спя тук, когато се прибера късно. Защото стълбите скърцат.
— И аз открих същото.
Люк се прозя и се облегна назад в креслото, за да ме огледа на светлината на пращящата свещ.
— Прелестна си.
Стоях застинала, несигурна как трябваше да реагирам. А после той ме смути още повече, когато се изправи тромаво на крака и ме обви в здрава прегръдка, сякаш ме беше познавал цял живот и бяхме разделени от години.
Ръцете ми бяха вдървени, когато бавно отвърнах на тази проява на привързаност.
Той беше висок и кльощав, миришеше на дим и нещо пикантно, което сигурно беше ял за вечеря и бе разсипал по ризата си. Отдръпна се от мен, но дланите му останаха върху ръцете ми.
— Амадин. Амадин Журден.
— Да?
Той сведе към мен усмихнато лице:
— Щастлив съм, че си тук.
Тонът му ми подсказа, че знаеше. Знаеше за спомените и целта ми.
— Както и аз — отвърнах със слаба усмивка.
Не беше красив. Лицето му беше безцветно, челюстта му — леко изкривена, носът му — прекалено дълъг. Гъстата му тъмнокестенява коса стърчеше във всички посоки. Но в сивите му очи имаше нещо много мило и открих, че колкото повече се усмихваше, толкова по-привлекателен и миловиден ставаше.
— Най-сетне имам сестра-адепт. Баща ми казва, че си адепт на науките.
— Д-да. — Е, почти адепт на науките. Но мисля, че той също знаеше това, защото не ме притисна да кажа нещо повече по въпроса. — А ти си магистър по музика, нали?
— Какво го издаде? — подхвърли закачливо той. — Безпорядъкът или инструментите ми?
Усмихнах се, мислейки си за Мерей. Двамата с Люк щяха да се разбират добре.
— Всички тези книги твои ли са? — посочих купчините.
— Три четвърти от тях — да. Останалите са на баща ми. И като говорим за него — как мина пътуването до тук? Чух, че сте имали… сблъсък.
Последното, което исках, беше да изглеждам неспокойна и малодушна сред тези хора. Така че отметнах косата от очите си и казах:
— Да. Баща ти се справи с това доста… как е думата?
— Жестоко? — подсказа той.
Не исках да потвърждавам или да възразявам, така че си замълчах.
— Съжалявам, че това е било първото ти впечатление от него — каза Люк с леко насмешливо сумтене, — но никога преди не е имал дъщеря. Чувам, че е далеч по-досадно, отколкото да имаш син.
— Досадно ли? — повторих, възмутено повишавайки тон. В името на светците, нима наистина бях напът да се скарам с Люк Журден десет минути след запознаването ни?
— Не знаеш ли, че дъщерите са далеч по-ценни и почитани от синовете? — отвърна той; веждите му бяха извити, но погледът — все още мил. — Бащите са… да, доволни да имат един-двама сина, но в действителност искат дъщери? И поради това, един баща би погубил всеки, който дръзне да си помисли да застраши дъщеря му?