Нора Робъртс
Бунтът
ПРОЛОГ
Гленроу Форест, Шотландия, 1735
Те дойдоха по залез слънце, когато селяните бяха седнали да вечерят, когато от комините в студения ноемврийски въздух се извиваше къдравият дим от горящия в камините торф. Предишната седмица бе валял сняг, после слънцето бе пробило облаците и отново се бе скрило, след като твърдият като камък скреж бе покрил всичко под голите дървета. Тропотът от приближаващите се коне отекваше като гръм през гората и по-дребните животинки се втурнаха да се скрият.
Серина Макгрегър взе на ръце малкото си братче и се приближи до прозореца. Баща й и другите мъже се връщаха рано от лов, помисли тя, но от първите къщи не се чуваха приветствия и смях.
Тя чакаше, притиснала нос към замръзналото стъкло, взираше се за първите признаци за тяхното завръщане и се ядосваше, че като момиче не я пускаха да ходи с тях на лов.
Кол бе отишъл, макар да бе едва четиринайсетгодишен и да владееше лъка по-зле от нея. А на него му разрешаваха да ходи на лов от седемгодишен. Серина се нацупи и се вгледа през избледняващата светлина навън. По големия й брат дни наред не говореше за нищо друго, освен за лова, а тя трябваше да се задоволява да седи и да преде.
Малкият Малкълм се размърда неспокойно и Серина машинално го залюля, докато гледаше неравната пътека между къщите и дворовете.
— Ш-ш-ш-т, татко не иска още щом влезе, да те чуе как ревеш. — Ала нещо я накара да го притисне по-силно към себе си и да погледне нервно през рамо към майка си.
Лампите бяха запалени, а от кухненското огнище се носеше ароматът на хубаво, богато задушено. Къщата светеше от чистота. Тя, заедно с майка си и с по-малката си сестричка Гуен, цял ден я бяха подреждали. Подовете бяха изтъркани, масите лъснати. По ъглите не можеше да се намери нито една паяжина. Прането бе готово и между дрехите в сандъците бяха сложени малките торбички с лавандула, която майка й толкова обичаше.
Тъй като баща й бе земевладелец, имаха най-хубавата къща в околността, построена от красив син камък. Майка й не бе жена, която би я оставила да прашасва.
Всичко изглеждаше нормално, но нещо караше сърцето й да се разтупти. Серина грабна един шал, зави Малкълм с него и отвори вратата да посрещне баща си.
Нямаше вятър, не се чуваше никакъв звук, освен тропота на конските копита по твърдия скреж на пътеката. Всеки момент щяха да превалят височината, помисли тя и кой знае защо потрепери. Когато чу първия писък, залитна стреснато назад. Понечи пак да пристъпи, ала майка й я извика:
— Серина, влизай бързо!
Фиона Макгрегър се втурна надолу по стълбите. Красивото й лице бе измъчено и бледо. Косата й, червеникавозлатиста като на Серина, бе прибрана назад. Не я бе подредила, както когато посрещаше съпруга си у дома.
— Но, мамо…
— За Бога, момиче, побързай! — Фиона сграбчи дъщеря си за рамото и я вмъкна вътре. — Качи се горе при сестра си и не мърдайте оттам.
— Но татко…
— Това не е баща ти.
Тогава Серина ги видя. Конете изкачиха хълма и тя видя не ловните карирани наметала на Макгрегърови, а червените мундири на английските драгуни. Бе едва осемгодишна, ала бе чувала приказки за грабежи и насилие. Осем години бе достатъчна възраст, за да може човек да избухне:
— Какво искат? Ние нищо не сме направили.
— Не е нужно да направиш нещо, достатъчно е само да бъдеш. — Фиона затвори вратата и я заключи, повече като предизвикателство, отколкото с надеждата, че може да не пусне нашествениците. — Серина… — Хвана дъщеря си за раменете. Бе дребна, крехка жена, любимата дъщеря на добродушен баща, после обожавана съпруга на любещ мъж, но не бе слабохарактерна. Може би затова мъжете в нейния живот се отнасяха към нея не само с любов, а и с уважение. — Качи се горе в детската стая. Дръж Малкълм и Гуен при теб. Не слизай, преди да те повикам.
Долината отекна от още един писък, последван от безутешен плач. През прозореца видяха как сламеният покрив на една къща пламна. Фиона можеше само да благодари на Бога, че мъжът й и синът й не бяха се върнали.
— Искам да остана с теб. — Огромните зелени очи на Серина блестяха от първите сълзи. Ала устните й, които баща й наричаше упорити, бяха здраво стиснати. — Татко не би искал да те оставя сама.
— Той би искал да направиш каквото ти се казва. — Фиона чу, че конете спряха пред вратата. Разнасяше се звън на шпори и викове на мъже. — Върви! — Тя обърна дъщеря си и я побутна към стълбите. — Пази малките.
Малкълм заплака и Серина изтича нагоре. Бе вече на площадката, когато чу как вратата се разби. Тя спря и видя майка си, изправена пред десетина драгуни. Един от тях пристъпи напред и се поклони. Дори от разстояние Серина забеляза, че жестът бе обиден.