— Вярвам — отвърна той с горчивина. От боричкането я изпусна и ръката му се озова върху гърдите й. Това стъписа и двамата и схватката избухна с ново ожесточение. — По дяволите, укроти се. — Задъхан и загубил търпение, се опита да се насочи към някое по-малко възбуждащо завоевание. Тя видя в това своя шанс и впи зъби в ръката му. — Проклета пепелянка! — успя да извика Бригъм, преди петата й да се забие във все още болезнения му пищял. И двамата се стовариха на земята.
Той си каза, че едничкият инстинкт, в никакъв случай не загрижеността за нея, го накара да смекчи падането й. Ударът остави и двамата без дъх, с преплетени като любовници тела. Серина замахна с коляно и не пропусна целта си.
Търкаляха се върху килим от борови иглички и изсъхнали листа. Тя се биеше като дива котка, удряше го с юмруци и сипеше келтски ругатни. Заслепен от косата й, Бригъм посегна и улови голата й плът, където ризата й се бе измъкнала от брича.
— В името на Бога! — измърмори той, когато кръвта нахлу в слабините му. Серина се извъртя и гръдта й, мека като вода и гореща като огън, изпълни дланта му. — Всички дяволи! — Колкото и да му струваше, Бригъм отдръпна ръката си и трескаво сграбчи раменете й.
Тя дишаше накъсано. Когато я бе докоснал, в гърлото й бе започнало да пулсира. Гърдите й още тръпнеха от пръстите му. Непознатата реакция на тялото й я плашеше повече от неговите заплахи, повече от гнева му. Беше бясна, мразеше го. Но, о, ако отново я докоснеше така, щеше да се разтопи като масло насред лято.
Той приклещи краката й между своите, двамата се озоваха притиснати един към друг и Серина за пръв път отблизо, без преградата на фустите, изпита шока да почувства мъжкото желание срещу уязвимата си женственост. В стомаха й пламна топлина, после се разля. Мускулите на бедрата й се разтопиха. За миг зрението й се замъгли и това му даде преднина.
Бригъм хвана с една ръка китките й и ги вдигна над главата й — и за да си даде време да помисли, и за да се предпази. Кожата й пламтеше. Косите й, оплетени с листа, се бяха разпилели като огнени езици и разтопено злато.
С пресъхнала уста той се опита да каже нещо, ала тя се заизвива под него. Непреставащите й опити да се освободи разпалваха и в двамата огън, който заплашваше да излезе от контрол.
— Рина, за Бога, аз съм само от плът и кръв. Стой мирна. От собственото й мятане ушите й бучаха и крайниците й омекваха. Възбудата, примесена с някаква паника, я караше само по-отчаяно да се бори да се освободи. Серина се мяташе наляво и надясно. От Бригъм се изтръгна стон.
— Не знаеш какво правиш — изпъшка той, — но ако продължаваш, много скоро ще разбереш.
— Пуснете ме! — Гласът й бе твърд и възбуждащо дрезгав. Гърдите й се вдигаха и спускаха с всяко развълнувано вдишване.
— Мисля, че още е рано. Ти ще ме разкъсаш.
— Ако имах кама…
— Спести ми подробностите, мога да си ги представя. — Почти бе затаил дъх и сега издиша бавно, предпазливо. — Боже мой, колко си красива. Изкушавам се да те държа на ръба на яростта. — Със свободната си ръка обрисува с пръст устните й.
Когато започна да навежда глава, внезапно топлите й устни се разтвориха. Потресена от реакцията си, тя бързо обърна глава да избегне устните му. Бригъм се задоволи с една нежна целувка точно под ухото и по нежната извивка на шията й.
Това бе различно от целувка, помисли Серина замаяно и тихо простена. Повече и по-малко. Сякаш кожата й оживя и закопня за него, докато той леко я захапваше. Тя инстинктивно повдигна бедра и го пронизаха вълни от удоволствие и объркване. Бригъм почувства как ръцете й в дланта му се напрегнаха, потрепериха и се отпуснаха.
Косите й ухаеха на гора, откри той, когато зарови лице в тях. Земно, изкусително. Тялото й в един момент бе опънато като тетива на лък, в следващия податливо като топло масло. Захапа леко ухото й, после брадичката, после бавно, почти тържествуващо устните й.
Вкуси трептящия между тях дъх и увлече върха на езика й със своя. Имаше толкова много неща, на които можеше да я научи. Вече знаеше, че Серина ще бъде ревностна ученичка и изкусно ще прилага наученото. Устните й се сляха с неговите и станаха по-меки, след това се разтвориха с най-нежен натиск. В древен като света ритъм тялото й се движеше без свян под неговото.
Не бе подозирала, че могат да се усещат толкова много неща, не само студ и топлина, не само глад за храна и умора. Стотици, хиляди усещания можеха да се открият в сливането на устните, в преплитането на телата.
Това бе ароматът на мъжката кожа, откри тя, като прекара език по врата му, ароматът и вкусът. Това бе звукът на собственото й име, прошепвано в устните й. Това бе усещането за силни пръсти върху лицето, напрягащи, галещи, трескавите удари на сърце срещу сърце. После същите тези пръсти, галещи гърдите й, притискащи се към същото това сърце и превръщащи мускулите й в желе.